𝟚𝟚 [𝔼𝕟𝕕]✨

619 80 29
                                    

С голями очи Джин се взираше в екрана на телефона си, на който бе отворен чата му с Намджун.

Той седеше на една от люлките в парка.
В техния парк.
Леко залитащ стана от люлката и прибра телефона в джоба си.

Това найстина ли се случва?
Намджун иска да се върне при него?
Сеокджин започна да се съмнява. Ами ако всичко това е една тъпа шегаАко не Намджун му пише, ами някой друг?

Но всичките му съмнения изчезнаха, когато две силни ръце прегърнаха тънкото тяло на по-големия.
Джин бавно затвори очите си и вдишваше познатия аромат. Този аромат, който толкова много му липсваше.

,,Моля те принцесо, прости ми." -прошепна неговия глас в ухото на Джин, което го накара да се усмихне.

,,Разбира се, че ти прощавам."-каза Джин.
Той не можеше без Намджун. Обичаше го. Те бяха прекалено дълго разделени, без значение колко наивно да звучи.

Сеокджин се обърна, за да може да погледне в прекрасните очи на Намджун. Забеляза огромната му усмивка.

По-малкия бавно се приближи до лицето на Джин искаше да го целуне, но този го спря.
,,Как беше паролата ти?" -попита той леко ухилено.

,,Ким Намджин." -и с тези думи нежно сля устните си с тези на Джин.

                       The end 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Малко кратка история, но се надявам да ви е харесала💜🐥
кой ви е любимия шип от bts?

fσяgσттєи ραѕѕωσя∂Onde histórias criam vida. Descubra agora