Последстия

Неприятности

Барът се намираше на няколко пресечки от „Биометрикс“ и Айви се присъедини към групата от около петнадесет стажанта, които отидоха там директно след работа.

Беше интересно как тези тихи, плашливи и несигурни младежи се превърнаха в уверени, смеещи се и шегуващи се хора в минутата, в която напуснаха офиса.

Лукас вървеше до нея, докато се отправяха към „Колелото“ — някакъв изискан бар, който вече беше претъпкан от тълпите костюмари, появили се за „щастливия час“[1].

Атмосферата беше забавна и Айви бе повече от доволна да се отпусне и да изпие по едно с останалите.

— Наздраве задето достигнахме шибаните точки! — извика Лукас, като вдигна чашата си във въздуха.

Айви се засмя и вдигна своята заедно с останалите четиринайсет души в групата, които викаха и се смееха. След това всеки изпи шота си на екс и Айви усети как изгарящата сладост на алкохола се вля в тялото й.

Внезапно голяма част от стреса, който беше изпитала през деня, сякаш изчезна.

— Искам още — каза на Лукас. — Нека го направим пак!

— И още как — отвърна той. — Харесвам настроението ти, Спелман.

Имаше още шотове и още. След което започна да се лее бира.

Айви не можеше да каже, че някога си е падала по алкохола дори в колежа, когато тези неща се считаха за нормални дейности в студентските занимания. Бе присъствала на може би пет-шест партита през четирите години и се бе замаяла леко само веднъж или два пъти.

Истината беше, че винаги бе започвала да се чувства малко изплашена, когато въздействието на алкохола започваше да й влияе. Да чувстваш как почти губиш контрол и да усещаш как задръжките ти падат винаги я притесняваше, затова бе избрала да се занимава с по-безобидни дейности.

Но тази нощ нямаше такива предразсъдъци. Всяка глътка алкохол или бира беше една стъпка напред към забравянето му — да го извади от мислите си и да се убеди, че не й пукаше за това, което се бе случило между тях.

Лукас беше повече от щастлив да й помогне да се натряска, тъй като и той правеше същото.

Както и всички останали стажанти, които бяха минали през стресиращото и унизително преживяване, бяха работили здравата, докато към тях се бяха отнасяли като с парцали в „Биометрикс“. Никой не тръпнеше в очакване за още един подобен ден, но заплащането беше повече от добро и никой не искаше да бъде уволнен.