Последстия

Контрол.Разбира се!

Нещо я събуди на сутринта. Отначало не беше сигурна къде точно се намира и какво се беше случило, но спомените от предната нощ започнаха да я връхлитат бързо. Айви се намръщи, припомняйки си как беше пила, как се беше държала и как се беше посрамила пред единствения мъж, пред който не биваше да става за смях. И на всичкото отгоре имаше ужасен вкус в устата си — като тебешир, смесен с акумулаторна киселина.

— О, по дяволите. Повърнах в лимузината му. — Плесна дланта си върху челото и лицето й се зачерви от срам.

Някак си, вместо да я изрита от колата си, странният и мистериозен изпълнителен директор се беше погрижил за нея, сякаш се интересуваше от нея. Всичките й спомени от изминалата нощ бяха мъгливи и несвързани като филмова лента, която е била изгорена при пожар. Въпреки че се сещаше за някои неща, повечето й се губеха. Но определено си спомняше достатъчно, за да знае, че имаше няколко неща, за които трябваше да се извини при зазоряване.

Преди да кажеше или направеше нещо обаче Айви искаше да отиде до тоалетната. Изправи се бавно в леглото, все още облечена с вмирисаните на цигарен дим пола и блуза.

— Отвратително — каза, поглеждайки надолу към намачканите си дрехи. Беше много рано сутринта, но колко точно? Взе чантата и извади телефона си.

05:23

Айви простена, след което се отправи към тоалетната и отвори бавно вратата. Тя изскърца леко, както и дървения ламинат под босите й крака. Оказа се в коридора.

Тогава дочу шепота. Гласове, идващи отнякъде из къщата. Бяха приглушени и тихи и тя забави крачка, заслушвайки се. Обърна се надясно, видя, че вратата на тоалетната е отворена и се замисли дали да не влезе, но не искаше да изпусне случващото се. Искаше да разбере кой говореше. Кожата й настръхна, когато чу, че гласът е женски. Гласът на жената беше умолителен и печален.

— Моля те, Кълън, ти си единственият… — каза тя, но тогава гласът й отново притихна до неразбираемост.

Миг по-късно гласовете се повишиха отново и този път тя разпозна непогрешимия баритон на Кълън.

— Не трябва да си тук в момента.

— … ако можех просто да направя или кажа нещо… каквото и да е… за да те убедя… — каза жената, звучейки така, сякаш плачеше.