•☆•ʟᴏᴠᴇ ʏᴏᴜʀsᴇʟғ ғɪʀsᴛ•☆•[ʸˢ]✔

[~]

~sope ~

Хосок седеше пред вратата на бабината си къща и пишеше съобщение до майка му, че е пристигнал невредим.

Старата женица го забеляза през плетените завеси и се разбърза да отиде да му отвори. Виждайки внука си, госпожа Чонг веднага го прегърна, колкото сила имаше.

Пусна Хосок и се вмъкна обратно вътре с извинението,че пая може да изгори. Младото момче хвана отново дръжката на куфара си, като метна бърз поглед на човека, който излизаше от съседната къща.

Двете момчета замръзнаха на местата си. По лицето на Чонг се разля една топла и голяма усмивка, а по това на Мин се разчиташе само болка и гняв.

-- Няма ли да влизаш, бонбонче?

Суян, или още бабата на Хоби, се появи на вратата и бързо задърпа Хосок навътре. Червенокосото не се съпротивляваше и бързо седна да яде от храната, която беше вече сервирана.

От главата му обаче не излизаше една единствена мисъл породена от внязапната им срещата.

"Променил се е."

[~]