•☆•ʟᴏᴠᴇ ʏᴏᴜʀsᴇʟғ ғɪʀsᴛ•☆•[ʸˢ]✔

[~]

~sope~

Юнги седеше пред вратата на съседската къща. Спешно му трябваше захар, а не му се ходеше чак до супермаркета на другата пряка. Звънеше вече пет пъти, но никой не му отвори. За това като всеки нормален човек, той прилепи ухо до вратата, за да чуе за шум.

Но в точно този момент вратата се отвори, понасяйки и него. Мин падна, завличайки с него и нещо напомнящо кърпа. Поглеждайки в ръката си, а след това и нагоре, съжали че въобще е дошъл.

"Да си бях отишъл в супермаркета. Там поне имаше намаление 2 за 1. "

Хосок, осъзнавайки се си прикри това, с което майка-природа го беше наградила. Взе бързо кърпата си и я уви отново около кръста си.

-- Видяхме се само един път и ти вече ми налиташ! Що за нахалство!

Чонг се опитваше да прикрие напиращият го смях, но за жалост не успя и той се разнесе из целия коридор. Мин само се подсмихна. Определено му липсваше този смях и човека, от който той излизаше.

-- Вместо да ми се смееш направи нещо полезно и ми помогни, нещастник!

След недългото си злорадство, Хосок най-накрая реши, че е време да помогне на намръщения си приятел. Изправи го, придържайки  икърпата си.

-- Дойдох само за захар!

Чернокосото се подсихна и му направи място за мине. Черните скъсани дънки и бялата риза от преди две седмици сета отново обгръщаха тялото му.

"Само за захар, а?"

[~....~]