Сложно е//(girl×girl)//

2.

Тази сутрин, някак си успях да стана на време, но не благодарение на тъпата аларма, а заради крясъците от долу.
Брат ми и татко се прибраха в 5:30 сутринта, силно пияни и много весели. Чувах виковете на мама от стаята си. Опитах се да ги игнорирам, но установих, че те мога и реших да стана.
Приведох се в приличен вид, оправих си кревата (не, че по принцип го правя, но мама сигурно е в лошо настроение, затова по - добре да не й давам повод да ми се кара) и слязох в кухнята. Там намерих брат си, Даниел да се подпира на плота пред мивката.
Сбръчих нос
- Вониш. - заявих му и отидох до хладилника, да си взема от вчерашната торта на мама.
Даниел се обърна към мен
- Ти не трябва ли да спиш?
- Ти не трябва ли да се изкъпеш?
- Лора не се прави на отворена, за да не ти зашия един през лицето.
Намерих тортата и си взех едно парче
- Давай. После мама и тате ще те изгонят от вкъщи като мръсно коте. Само чакат да им дадеш повод. Което ми напомня - те къде са сега?
Погледнах Даниел. Той се беше преместил на най - близкия стол и се държеше за главата.
- Карат се в спалнята. Я отиди да ми вземеш от рафта с лекарствата някакви хапчета за глава.
Оставих тортата на масата и отидох до рафта. След 5 минути му подхвърлих някакви хапчета
- На ти.
Даниел даже не ми благодари, а отиде да си сипе вода. Аз от друга стана набързо си изядох тортата и се изнизах от вкъщи.
Качих се в колата ми и след 20 - 30 минути вече паркирах пред кафене ''Mone". Още не беше отворено така че масите отпред бяха пусти. Влязох вътре и направо се насочих към съблекалните. Преоблякох се в униформата си на сервитьорка, вързах се набързо и се залових за работа.
Изчистих масите и плота, а после като свърших се проснах на най - близкия стол изморена от работа. Точно тогава влезе Алекс. Подмина ме като пътен знак и влезе в склада.
Грубо - помислих си, но не казах нищо. Бях твърде изморена, за да влизам в спорове. След час беше време да отваряме, но София никаква я нямаше. Звънях и 7 пъти, писах и поне 12 съобщения - нищо. Софи все така я нямаше.
Алекс се обърна към мен
- Абе, тая твойта приятелка къде се загуби? Трябва да отваряме.
- Наясно съм! - озъбих му се аз, докато пак пробвах да звъня на София. Тъкмо ме прехвърли за стотен път на гласова поща, когато вратата се отвори с гръм и трясък и влезе самата София. Усмихнах се и изтичах до нея да я прегърна. Тя ме спря преди да съм се приближила достатъчно.
- Недей. В лошо настроение съм. - заяви Софи и влезе в съблекалнята.
Последвах я вътре.
- Ще ми кажеш лш какво ти е или сама трябва да се досетя?-Усмивката ми беше паднала.
София ме погледна. Казват, че очите са прозорец към душата на човека, е тези на Софи бяха станали още по - тъмно кафяви и напълно лишени от каквито и да е чувства.
- Лора, моля те остави ме за малко сама. Ще ти разкажа по - късно. - после ме избута през вратата и я затръшна в лицето ми. Чух как я заключва. Не ми хареса да я оставям сама, но щом това иска няма какво да направя. Врътнах се на пета и се запътих към плота.
Последното нещо което чух от вътре в  съблекалнята бяха сподавените хлипове на София.

★★★★★★★★★★★★

Благодаря толкова много на всички които четете тази история! Това наистина значи много за мен. Ще гледам да качвам новите части по - бързо! Чао засега♥