My dream come true

*8 *

Куки: Качвай се в колата.  Шуга ни чака в болницата.
Криси: Дано да е добре. Много я обичам.
*неутрал*
Криси и Куки пътуваха към болницата. През целия път Криси плачеше, а Куки се опитваше да я успокои. Най-накрая стигнаха до болницата. Криси и Куки отидоха на рецепцията. Когато разбраха в коя стая е Гери те бързо отидоха до стаята. Там видяха Шуга как плаче.
Куки: Шуга, какво стана.
Шуга: С Гери бяхме в парка и бяхме седнали на една пейка. Тя ми каза, че ще отиде до магазина, за да вземе сладолед. Когато тръгна аз започнах да си гледам в телефона. Изведнъж чух рязко спиране на гуми. Обърнах се и видях Гери на земята и лежи в локва кръв.
Криси: ГЕРИИИИИИ!-Криси падна на земята и се разплака.
Куки: Криси спокойно.  Всичко ще е наред.
Шуга: Аз съм виновен. Да бях отишъл с нея.
Куки: Шуга успокой се бе.
Шуга: СПРИ ДА МИ КАЗВАШ ДА СЕ УСПОКОЯ! АКО БЕШЕ КРИСИ ТИ ЩЕШЕ И ТИ ДА СИ СЕГА КАТО МЕН! АМИ АКО ГЕРИ Е УМРЯЛА?! АМИ АКО НЕ МЕ ПОМНИ! ТОЛКОВА МНОГО Я ОБИЧАМ!
*неутрал*
Шуга продължаваше да плаче и да вика. По едно време доктора излезе.
Шуга: Докторе, как е тя?
Доктора: Вие какви сте и?
Куки: Ние сме и приятели.
Шуга: Аз съм и гадже.
Доктора: Момичето е добре. Може да я видите.
Криси: Благодарим ви много.-Криси, Шуга и Куки влязоха в стаята.
Криси: Гери,как си?
Куки: Защо не внимаваш?
Гери: Спрете! Какво е станало?
Шуга: Нищо ли не помниш?
Гери: Ако помнех нещо нямаше да питам.
Шуга: Гери, теб те блъсна кола.
Гери: Искам да си тръгвам. Кога ще ме изпишат?- Доктора влезе.
Куки: Докторе,  кога ще я изпишете?
Доктора: Ами за това идвам. Момичето вече е добре и може да си ходите.
Шуга: Благодаря ви, докторе. Нещо трябва ли да се плаща?
Доктора: Не, може да си ходите. Довиждане и да се пазите.
Гери: Благодаря ви, докторе. Довиждане.-доктора излезе от стаято.
Криси: Момчета,  вие ни изчакайте вън, а аз ще помогна на Гери.
Куки: Ок. Не се бавете.-Куки и Шуга излязоха.
*разговора на момчетата*
Куки: Казах ти да не се притесняваш.
Шуга: Толкова много се радвам, че Гери е добре.
*неутрал*
След 10 минути, Гери и Криси излязоха от болницата. Видяха Куки и Шуга и отидоха при тях. Всички се качиха в колата и тръгнаха към вкъщи. През целия път всички мълчаха и най-накрая Гери каза нещо.
Гери: Криси, Куки, Шуга трябва да ви кажа нещо.
Криси: Какво има? Добре ли си?
Гери: Добре съм. Искам да ви се извиня.
Куки: Защо да ни се извиняваш?
Гери: На вас двамата ви провалих срещата. А и тримата ви притесних.
Куки: Не си провалила нищо. Ти си ни по-важна.
Криси и Шуга: Съгласни сме с Куки.
Гери: Провалих всичко.
Криси: НЕ Е ВЯРНО!
Куки: Хора пристигнахме.
*неутрал*
Шуга взе Гери като бебе и я остави на леглото в тяхната стая.
Шуга: Сега ще си почиваш. Ще ти направя и супа.
Криси: Аз ще ти сложа пижамата.
Куки: А аз ще се постарая да сме тихи.
Гери: СПРЕТЕ СЕ! НЕ СЪМ БЕБЕ! Мога и сама. И не искам супа. Искам да си поръчам пица.
Шуга: Добре де. Не се ядосвай.
Гери: Всички излезте от стаята.
Криси: Аз може ли да остана?
Гери: Само ти. Никой друг.
Шуга и Куки: Добре ние излизаме.

Хорааааа, това е новата ми боза. Пиша я за втори път, защото ми я изтриха. Заек, знам че сега сигурно четеш това и се смееш. Хора искам също така да ви кажа, че после ще има още една част, но няма да е свързана с книгата. А сега ето ви малко снимки:

Тази снимка е специално за Лена! Радвам се, че ми харесваш бозата.

ОБИЧАМ ВИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!