Баща му взе телефона и вдигна на непознатия номер.
- Ало. Бащата на Jeon Jungkook ли е?
- Да. Какво е станало с него, че телефона му е у вас?
- Ами, господин Jeon го блъсна кола и няколко минувачи са викнали линейка и така го докараха до болница,, Hospital Korea". Аз съм доктор Park Bogomul (ако има съвпадение на имена не е било нарочно 🙂)!
-Как е той сега? -попита баща му
- В момента е в операционната, но шанса да оцелее е 50/50. Беше приет с много сериозни наранявания по ръцете от нож.
- Идваме след 20 минути да говорим лице в лице. - каза баща му твърдо.
_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_
-Техьонг, качвай се в колата. -каза баща им с насълзени очи.
- Какво е станало с Куки - попита ТеТе
- Блъснала го е кола! Шанса да оцелее е 50/50. Открит е с дълбоки и сериозни рани по ръцете от ножче. -каза баща им сериозно.
- Ужас. Давай да тръгваме! - отговори майката вече плачейки.
- Аз съм виновен. Скарахме се и той излезе. - Изплака Те
_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_
Вече бяха пред стаята на Кук в болницата. Доктора излезе.
- Момчето е изпаднало в кома. Говорете му и не го оставяйте.
- Добре! Може ли да го видим?- попита ТеТе.
_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_
В стаята влезе само Техьонг.
Сърцето му се свиваше и късаше при вида на Кук.
Той беше вързан и оплетен в кабели, за да може да диша. Техьонг излезе и каза на родителите им.
- Мамо, Татко аз съм виновен. Наговорих му ужасни неща. Съжалявам за всичко. -обясни им той.
-Няма проблем. Той ще се оправи сигурен съм- Успокои го баща им.
_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_
256 думи
12:03
14.04.2019Съжалявам за закъснението имах проблеми и така🖤
