Здравейте аз съм Кат и съм на 17 ще ви разкажа за своята фобия от влакове или по точно за фобията ми свързана с пътуването в тях.Бях малка може би около 10 годишна и се наложи с баба ми да заминем за чужбина (понеже родителите ми живяха там) преди обожавъах да пърувам с влакове и нямах търпение да пътувам,както и да е ... Качихме се във влака и понеже щяхме да пътуваме цялата нощ си бяхме взели билети за спални вагони,от онези с леглата сещате се нали? Вече беше някъде около 10 вечерта и влака потегли бях развълнувана освен от пътуването и от това ,че ще се видя с родителите ми (понеже не си идваха доста често).Вечеряхме с баба ми и тя реши да си легне аз останах на прозореца за да гледам . Чух шум и реших ,че е странния чичко който проверява билете,но ние вече бяхме проверени.Шума утихна... Реших да си легна понеже вече беше доста късно. Настаних се удобно и чаках да заспя минаваха ми най -различни и щури мисли през главата,но бяха прекъснати от силен трясък по на долу във влака. Станах притеснена от леглото си бабами спеше непробудно. Отворих тежката врата ,беше доста тъмно и всичко беше в пъшна тишина единствено се чуваше тракането от колелата на влака по релсите.Вървях по коридора беше ми любопитно какво се бе случило и защо се чу такъв силен трясък.Забелязах ,че в едното спално помещение лампата светеше.Знаех ,че не бива да отварям вратата все пак вътре можеше да има всичко ,но все пак отворих... Стъписах се. Видях големи петна кръв по чаршафите ,които бяха накъсани по прозорците имаше също . Чух крясах от стаичата до мен в паниката загасих сеетлините и се скрих под едното легло.В стаята влезе мъж плачеше нещо след себе си беше нещо голямо или тежко. Влака спря и аз се панирах още повече. Мъжът седна на леглото под което бях.Беше ми трудно да дишам . Мъжът ихленчи нещо и хвърли това което носеше на леглото стана и излезна. Изчаках малко след което излезнах из под леглото не трябваше да се обръщам знаех, че не трябва,трябваше да излезна и да не се връщам, но се обърнах . Видях брадва цялата с кръв и бележка върху нея "да играем на криеница п.с. бягай" Почувствах се застрашена и се разплакох изтичах при совето помещение заключих вратата както и затворих прозорците чувах стъпки все по- близо и по-близо . Врата започна да се тресе някой искаше да влезне и в последния момент когато мислех , че няма как да се спася баба ми се събуди. Погледна ме с изненада и ме прегърна. Каза нещо което не очаквах, нямаше как да знае."-Затова не обикаляш влака " От тогава не говоря нито с баба си нито се возя във влакове. Може би е налудичево или преувеличено , но е това няма значение страха си е страх.
----------------------------------------------------------------------------
Вдъхновена докато влакът и закъснява 😂
----------------------------------------------------------------------------
