С Вивиан се познаваме от пеленачета. Беше ни писнало от всичко и всички решихне,че ще заминем макар аз да бях все още на 17 а тя да беше на 22 , поне можеше да се представи за мой настойник или нещо такова.Наехме си вила в една планина решихме,че така ще бъдем сами и ще си живеем,както искаме.Пътувахме с автобус около 2 часа докато пристихнахме до планината от спирката поехме пеша.Не знам, колко време вървяхме, но ми се струваше като цяла вечност.Стигнахме до вилата беше по-голяма от колкото си представях даже някакси зловеща.Влезнахме и започнахме да обикаляме всичко беше в прах.С Вив решихме,че ще спим в една стая докато изчистим и оправим багажа си. Естествено нямаше как да не полем случая и си спретнахме,,малък" купон и в най-големия си разгар тока спря.Опитах да се обадя на собствениците,но нямаше обхват.Вив реши,че ще излезе от вън ,за да провери за таблото с бушоните. Останах сама в вилата беше ме малко стрях, защото имах лошото предчувствие, че ще се случи нещо.След около минути гробна тишина Вив ме извика тя беше намерила вход за мазето.Защо беше отвън? Влезнахме а вратата зад нас се затвори.Беше пълен мрак и миришеше отвратително някак на гнило.Нямахме фенер освен този на телефона ми но с 10% едва ли щеше да издържи много.Лутахме се в огромното помещения с цел да намерим шибаното табло с бушоните. Вивиан взе телефона ми и пое на някъде.Аз реших да се опра на най-близката стена ,но се спънах в нещо голямо.Разнесе се голям облак смрад.Стреснах се и започнах да крещя.Вив се върна веднага и когато ме освети видяхме ,че съм се спънала в труп...Да точно така ТРУП.Аз се сфлякох на земята, а Вив започна да ме дърпа ,за да намерим изход. Изведнъж някой влезе в мазето, беше мъж.Видя ни и тръгна след нас.Ние се разделихме и когато фенерът на телефона ми изгасна се загубихме торално. Осетих ,как някой ме сграбчва и заспривм.Стбудих се и ярка бяла светлина ме заслепи.Почнах да се боря за да се измъкна от леглото за, което бях вързана ,но чух гласа на Вив ,която викаше от болка.После чух два писъка и всичко утихна .Когато успях да освободя врата си видях Вив с прерязано гърло и изтръгнати нокти.Изтръпнах...Само при мисълта, че аз съм седваща и кой знае какво ще ми стори този психопат.Чух стъпки и се направих на заспала ,но уви не се получи ,бях използвана за играчка.Нямам думи да опиша ужаса ,който преживях и на всичкото отгоре, за да не разкажа историята си този психопат счупи един по един всичките ми пръсти и одряза езика ми. Захвърли да гния в онова шибано мазе като някой боклук След около 2 дни ме намери полиция,ала не успяха да заловят изрода.Какво стана с Вив? За нея беше твърде късно.Не успяха да я спасят.Родителите ми бяха бесни,а аз буквално не можех да разкажя на никой не знаех какво да правя.Развих фобия от тъмното и от мъжете освен баща ми, при мисълта че този кучи син, който ми причини всичко това е на свобода не мога да изляза от нас.Деца моля ви не бягайте от вкъщи.
