Нещо странно...{5-та глава}

0 0 0
                                    

1 месец по-късно
През този един месец не се случи нищо чак толкова интересно. Гадже съм с Виктор и съм супер щастлива, много го обичам. Майка ми и баща ми се държат странно, но не им обръщам внимание. Оценките ми също леко се промениха, за което и ми държат сметка всеки ден. Е, ще се оправя. Замислих се също, че не ви бях показвала и стаята ми, сега ще ви я покажа:

 Замислих се също, че не ви бях показвала и стаята ми, сега ще ви я покажа:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Знам, ще си кажете: Много синьо, грозно, богато... Синьото е цвят, който ми харесва. Не ми е любим, но е хубав. Стаята наистина ме кефи. И дори и майка ми и баща ми да не са кой знае колко богати, винаги са се старали да се чувствам щастлива, за което им благодаря. Ето я и банята ми:

И тя е в леко синьо, но по-леко

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


И тя е в леко синьо, но по-леко.

Докато ви разказвам всичко това всъщност вървя по улицата и отивам на тренировка. Тренирам художествена гимнастика, номалко я бях позабравила. И докато се осетя стигнах. Когато влязох беше тихо, стори ми се странно, поогледах се и забелязах момичетата в другият край.
-Ели, Ани, Вяра, момичета! -изкрещях веднага. Това бяха момичетата, с които тренирах гимнастика вече пет години.
-Емилии! - изкрещяха всички в един глас, бях толкова щастлива.
-Но къде са Роси и Яна?-попитах ги рязко, защото те също бяха мои приятелки, и то от най-добрите.
-Зад теб! - чух познат глас и се обърнах, бяха те, толкова се радвам да ги видя!
-Обичам ви!

2 часа по-късно
Вече приключих тренировка и отивам към вкъщи. Прозорците бяха тъмни. Все едно няма никой, но все пак влязох. Ехо, има ли някой? Мамо, татко?
Чух как обсъждаха нещо тихо във хола. Отидох до кухнята и си взех портокалов сок, след което отидох в хола при тях. Те ме забелязаха и се обърнаха към мен.
-Мила, трябва да ти кажем нещо важно...

Следва продължение...

Хей, съжалявам за това, че не бях качвала отдавна, но се завръщам. Следващата глава също ще е интересна, както и ще намеря снимки на Ели, Ани, Вяра, Роси и Яна. Както и на Виктор. Надявам се да ви е интересно. Чао!
~Mishie~

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Mar 23, 2019 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Fiery look/Огнен погледWhere stories live. Discover now