My brother?(Спряна)

part 3:Денят

Днес трябва да тръгвам за Вашингтон при баща ми и жена му.
По - неудобно не съм се чувствала никога.

Във Вашингтон:

Вече пристигнах във Вашингтон.
-Ех да му се не види, трябва да търся сега в картата къде съм.-измърморих под нос.
~~~~~~~~~~~~~~
След като намерих къщата звънах на звънеца.
Къщата беше три етажна с просторна веранда.
Отвори ми една средна на възраст жена.
-Здравейте кого търсите?-попита тя.
-Казвам се Елизабет Тейлър и търся баща си.
-Ооо влизай, влизай, точно теб чакахме!
-А вие коя сте?
-Аз съм жената на баща ти.
-Ооу, добре значи ти трябва да си Ава.
-От къде ми знаеш името?
-Ами мама ми каза как се казваш.
-Добре влез в дневната ето там в дясно.-каза и посочи към една огромна стая.
-Добре.
-Здравей, ти трябва да си Елизабет нали?-попита едно момче с рошава коса.
-Да, аз съм, но ти кой си?
-Аз съм Камерън твоят доведен брат.
-Ъъм, добре, а къде ми е стаята?
-На третия етаж в края на коридора в дясно.
-Как си свикнал да изкачваш толкова много стълби.
-Ами то има асансьор ей, там.-посочи ми нещо зад мен.
Обърнах се и какво да видя, асансьор. Почуствах се като пълна глупачка.
-Как не съм го видяла.
-И аз не го бях видял когато се нанесохме, спокойно.
-Вие от колко време сте в тази къща?
-От три години.
-Добре, аз отивам горе в стаята си за да си оправя багажа.
-Добре и да знаеш ако има нещо стаята ми е срещо твоята като продължиш по коридора.
-Добре - казах и се качих в асансьора.....