Здравей скъпи приятелю! Как си? Как върви живота ти? Моят определено се преобърна с краката нагоре. Всеки ден затъвам все повече в тази яма на отчаяние макар и да имам огромни доходи, скъпа кола и голямо имение. Аз не се чувствам щастлив щом теб те няма, всяка нощ усещам празнината в сърцето си, която само ти можеш да запълниш, то вече не изпомпва кръв, а само отчаяние, болка и тъга. Алкохолът вече не ми помага, след всяка чаша усещам греховна топлота. Когато се погледна в огледалото не виждам преуспял мъж, а развалина. Този омагьосан кръг се повтаря години наред. Вече замених истината с лъжа и любовта - с омраза. Всяка жена, с която приспя я захвърлям, като непотребна вещ не ми пука, че тя плаче и ми се моли да не я отпращам , но аз съм създаден от болка и не ми пречи да причинявам такава. Ръцете ми са целите в белези от нож, но това е моето единствено лекарство. А когато не мога да заспя, просто поглъщам поредната доза приспивателни. Мразя себе си, мразя този свят от лицемери и двуличници, мразя всичко, което съм.
