Здравей скъпи приятелю! Помниш ли момента, в който последно се видяхме тогава казахме много тежки думи. Все още гледам старата ни къща побеляла от старота няма нищо, което да я крепи освен нейните щастливи моменти за 2 деца, бягащи в задния двор казвайки "Ти гониш". Искам тези моменти обратно, но няма връщане назад. Искам да отново да чуя думите "Обичам те".
Вече всеки пое по различен път, обърнахме гръб един на друг, сякаш нищо не е имало. Спомням си след последната ми среща с теб аз се чувствах безсилен, сякаш падам в безкрайна бездна, тогава един глас каза "Чупи, руши не спирай, докато не станеш целия в кръв" и точно това и направих. Не усещах болка, единственото, което правех е да викам с цяло гърло от отчаяние.
