Здравей скъпи приятелю! Помниш ли как мечтаехме да се оженим за красиви, млади и грациозни момичета? Аз се ожених веднага щом станах на 17. Тя беше красива, мила и любяща съпруга, нейното име беше Грейси. Тя беше жената на живота ми. Макар и млади, ние се обичахме повече от всичко, тя беше моята топлина в студените дни, моята светлина в тунела, моята първа и последна любов. Но живота ми я отне по най-болезнения начин. Тя се разболя много тежко, парите не стигаха за лечението й, а тя всеки ден гаснеше пред очите ми. Тя се бореше упорито с болестта си, но не успя пречупи я и ми я отне завинаги. Но помня нейните думи "Дори когато мен ме няма не плачи, не се обвинявай и не страдаи за мен, аз ще те гледам от небето и ще ти прошепвам, когато заспиваш думите обичам те до край" с тези думи тя ме остави разбит, без желание за живот, без чувства. Питах се "Защо хората, който обичаме си отиват най- бързо?".
