My Boss Is Asian /BTS K. Seokjin Bulgarian fanfiction/

Ново начало

Мрачно време, хора облечени в черно, мрачно и носталгично настроение изписано на лицата на всички хора, мъка и тъга в повечето тела на присъстващите хора. Всички погледи, било то насълзени или не, са вперени във ковчегът направен от масивен дъб, който бавно бе спуснат в трап дълбок около 2 метра.

Почина един от най-добрите хора в света. Матьо Колинс. Мат беше приятел за всеки, бе готов да даде последният си долар на някой бездомник на пътя. Ръководеше огромна фирма с лека ръка, но всъщност имаше и все още има голям екип от хора, които стоят зад гърбът му.

- Да почива в мир! - каза отчето и се прекръсти

- Амин! - казаха всички в един глас

Името ми е Клеър Адамс, на 25 години, родом от Тексас, но намерих своето място във големият Ню Йорк. Всички мислят, че тексасците са големи селяни, че знаят само как да работят във ферма или нещо от сорта, но всъщност са много далеч от истината.

- Хайде, да си вървим - подсмръкна колежката ми Мелани

- Добре - кимнах и я хванах под ръка - имам нужда от душ и голяма доза сън

- Трябват ни сили, за да посрещнем новият шеф утре - измрънка под нос Мел

- И двете знаем, че нищо няма да е същото вече - усмихнах се натъжено и очите ми се напълниха със сълзи

Матьо бе като мой втори баща, не само защото се познаваше с татко, но и защото отдавна съм негова секретарка (5 години не са малко, нали?) и го познавах добре, както и той мен. Някак е тъжно, че си отиде толкова млад, имаше още много път да извърви и да издигне компанията до звездите.

*1 час по-късно*

Спрях водата и излязох от душ кабината, увих тялото си със мека хавлиена кърпа и застанах пред замъгленото огледало. Тръкнах го два пъти с длан и стряскащият ми образ се появи наяве. Тъмни кръгове под очите, остатъци от размазан грим. Въздъхнах и започнах да си оправям лицето, не можех да изглеждам като зомби утре, защото работа си е работа, трябва да съм приведена във професионален вид.

Отидох в стаята си и си облякох пижамата, която се състоеше от копринено късо долните, копринен потник и копринен пенюар. Знам, че е нещо, което носят богатите жени, но с моята заплата мога да си позволя доста по-скъп плат дори от коприната. Легнах в голямото легло и затворих очи, не очаквах да заспя веднага, но явно умората надделя над мен.

*Около 10 часа по-късно*

- По-бързо! Всички по местата! Не ме излагайте, ако обичате! - крещеше старшата секретарка на Матьо, аз съм номер две, така че... Да

- Г-жо Дарси, новият шеф пристигна и сега се качва насам! - каза задъхано Мелани и се подпря с ръка на стената

- Всички по местата! - изкрещя истерично г-жа Дарси

Изправих се зад бюрото си, г-жа Дарси застана до огромната врата, за да посрещне новият шеф, а всички останали стояха от другата страна на вратата, подредени като шах фигури.

Вратата се отвори и от там влезе висок мъж, на около 27 години, широки рамене, слаб, но не хилав, имаше хубава кестенява коса и... Е азиатец?!

540 words
Здравейте~! Това е историята ми с Джини~! Както винаги, не знам как ще протече развитието на историята, но силно се надявам да постигне успех. I purple you 💜