My Boss Is Asian /BTS K. Seokjin Bulgarian fanfiction/

Време за истина

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Клеър стоеше пред вратата на стаята, в която бе настанен Джин. Искаше да го види и да разбере какво точно се случи и защо по-точно се случи.

Джимин го нямаше, отиде да направи каквото му бе заръчано от Джин, така че в момента абсолютно нищо не пречи на Клеър да го пречука, ако ще спечели нещо. Тя натисна леко дръжката на вратата, а после се шмугна вътре бързо и затвори вратата.

- Бърз си - изрече лежащият по корем Джин - моля те, би ли ми дал вода? Ще пукна от жажда

Клеър без да казва нищо отиде до шкафчето и взе бутилката с вода и сламка, а след това подаде на Джин, а той пое сламката с устни, без да поглежда кой му подава водата. Джин отпи и отново положи глава на възглавницата.

- Надявам се всичко да е готово. Казаха, че ще ме държат тук известно време, но това няма как да стане. Тази вечер ще се постарая да ме изпишат, ще се оправя все някак.

- За къде бързаш? - Клеър го погледна с една вдигната вежда и седна на стола до болничното легло

- Знаех си, че стъпките са женски - измърмори Джин - какво искаш?

- Истината. Кой си ти? Какво искаш от компанията на Матьо? Как изведнъж се появяваш в парка и ни спасяваш от летящи навсякъде куршуми? - заля го с въпросите си тя, а той въздъхна изморено

- Явно измъкване няма, а и ще си ми полезна, ако ти кажа какво всъщност се случва - той се хвана здраво за рамките на болничното легло и седна с лице към Клеър

Клеър го гледаше с извращение, не искаше да го гледа в лицето, нещо дълбоко в нея я караше да го мрази от дъното на душата си. Дразнеше я дори въздуха, който споделяха в момента, в тази стая.

- Ще съм от помощ? Какво имаш предвид с това? Говори, мамка му! - разкрещя се тя, а Джин се усмихна леко

- Няма да ти кажа, а ще ти разкажа, така ще е най-добре. Аз съм шефът във фирмата на Матьо, защото той ми я прехвърли. Беше хазартен тип мъж, обичаше залозите. Веднъж се срещнахме в едно от моите казина, играхме комар и той реши да заложи фирмата. Тъпо, нали? Аз спечелих и след смъртта му, я наследих. Просто е. Аз се занимавам главно с незаконно продаваме на оръжия, наркотици, пране на пари, знаеш, все такива  неща. Дойдох във фирмата, за да започна да се уча на обикновен живот, не искам да се занимавам повече със своят бизнес, но както всички знаят трудно се откъсва от тези сфери. - Джин млъкна и зачака някаква реакция от Клеър, но тя просто седеше и го гледаше безизразно

- Нека аз питам, а ти ще отговаряш, така не разбирам какво ми говориш - изрече бавно и с досада в гласа тя

- Щом искаш - Джин направи знак с ръце да зададе въпросите си

- Ти си гангстер? |Клеър|

- Точно така |Джин|

- Матьо е заложил фирмата на комар? |Клеър|

- Да. |Джин|

- Толкова ли е бил тъп да го направи? - Клеър извика ядосано

- Да. - отговори просто Джин

- Сега хората от твоята сфера те преследват за Бог знае каква огромна сума пари или нещо от този сорт? - попита невярващо момичето

- Бинго! - извика весело Джин

- Мамка му! - измрънка Клеър

Момичето вече бе наясно какво да очаква занапред, но въобще не искаше да се замесва в подобен тип неща, още по-малко работа с мафията.

560 words
Липсвах ли ви? 😏 Ще ви питам всеки път 😏😏😏