actor or lover?

3.

Когато Техьонг се прибра от обикновената си разходка в близкият квартал при негова друга близка приятелка, не можеше да повярва на очите си за пореден път.

Отново пияният Джун ридаейки по бившият си. Гледаше нонстоп техните снимки и тъпчеше какви ли не боклуци.

Знаеше, че по-големият му брат, никога не плачеше пред него, не си позволяваше да плаче пред абсолютно никого.

А щом той плачеше толкова много за него и то по нощите, значи наистина му липсва и го е наранил много.

Всеки път, от 3 месеца насам, почти при всяко негово прибиране го заварваше по подобен начин.

Даваше му малко вода и го оставяше в леглото му да си легне, след това изпразваше напълно ботилките от алкохол в мивката и ги изхвърляше - обикновената рутина.

Не искаше брат му да свърши отново пиян и да вреди на здравето си.

Знаеше, че трябва да му помогне, но си нямаше представа как, бе едно безпомощно хлапе, на ковто му бе ясно че във всеки случай ако каже на възрастен, ще го отпратят далеч от него, а никое налко братче не иска да губи батко си.

Но за разлика от миналите преживелици, когато Те се приближи до брат си, той го удари много силно, карайки го да се срещне със земята след един определн коментар по сметка на Джин.

Те знаеше, че не бе на себе си, но никога до сега не му бе посягал.
Сложи ръка на парещата си буза и погледна към Намджун, който не спираше да ридае и гледаше малкото с братче в пълен потрес, не мижеше да осъзнае какво бе направил туко-що.

В момента, в който осъзна какво е причинил на грижовният си малък Те и се опита да заговори, той вече тичаше с все всички сили към неговото място.

Знаеше, че това бе мястото където принципно би си почивал и отпуснал малко парата..

Но точно сега, искаше само да постои и да си помисли над ситуацията в която се намираше.

И без това му се бе насъбрало много и не знаеше на кого да каже.

Чим все бе зает с какви ли не глупости и нямаше време за него напоследък.

Лиса си имаше приятелка и нямаше много време също.

Бившият му Хоби..там нямаше как да се случат нещата.

Той не можеше да погледне Те отново в очите. Мислеше го за мръсник, за чудовище, обвиняваше го.

Хоби и Те скъсаха, заради инцидента.

Тогава момчето не само загуби родителите си а и човека на който най-много разчиташе и имаше надежда.

Хоби го остави понеже го обвиняваше заради станалото, че той е виновен за карастрофата, че той е убил баща му, понеже и бащата на Хосок бе с тях на пътуването.

От тогава Техьонг нямаше доверие на никой, освен на Чим и на брат си, защото само те не го обвиняваха, а го подкрепяха и бяха до него каквото и да стане.

Точно в този момент.. Те имаше чувството, че не може да се довери на никого. Нито на брат си, нито на приятелите си. Нямаше никой до себе си.

Когато вече се бе успокоил (меко казано), беше време да се прибира и отново да помогне на пияният си брат.

По пътя си се сблъска с позната фигура.

Веднага се извини и се вгледа в лицето на човека.

- Джън..кук? - Погледна към момчето като леко се отдръпна.

- Познаваме ли- Те? - също впи поглед в събеседника.

- Боже ти ли си?! - усмивка се появи на лицето му и едвам ли не го гътна от прегръщане.

След дългата и емоционална прегръдка се отделиха и отново вкопчиха поглед един в друг.

-Куки, кога се върна от чужбина, защо не ми писа? - повдигна вежда гледайки право в очите му. Беше по-красив от преди, сякаш бе помъжал. Сладкото хилаво зайче вече беше пораснал мускулест мъж.

-Ами.. Смених си номера, понеже си счупих телефона и пратих писмо до теб, но ти си се преместил и не го получи, преди около седмица си дойдох и разпитвах хора, за да те намеря.. Но никой не знаеше къде си всъщност.. Затова се замислих, сетих се че много обичаш да се разхождаш и реших и аз да го направя, в случай че мога да те срещна и да ти разкажа..та ето ме тук от плът и кръв, надявам се да не съм закъснял много? Но както виждам съм, защо очите ти са пълни с толкова тъга?

- Благодаря че си се загрижил за мен..оценявам го много. О, това? Просто, семейни проблеми, обичайното.. напоследък ми идват в повече и трябваше да си го излея, не ме мисли.
- гушна го силно. Бе очарователен с цялата си загриженост в очите на по-големият.

След всипки тези чувства обливащи тялото на по-големият, Те най-серне успя да се успокои поне мъничко, получавайки обаждане от Джимин не след дълго. Усмивката му изчезна и притеснението обхвана изражението му.

-Куки, дай си за малко телефона, ще си запиша номера и ми звънни когато можеш, аз трябва да тръгвам, извинявай! - каза набързо и записа номера си бягайки към къщата на Чим.