actor or lover?

2.

tw: rape, nonconsent

Момчето вече не издържаше, искаше да си ходи, да спре мъките и да си тръгне от това ужасно място завинаги.

За жалост това нямаше да стане, ако си беше платил, ала парите не му достигаха нивга.

Искаше да спре тези мъже които леко казано го съсипваха по цели нощи, искаше да спре тази принуденост.

Искаше да бъде обгрижван.

След като мъжете "приключваха" с Джимин го оставяха да лежи на земята. Целия в белези и рани, както и с неописуемите му болки.

Каквото и да правеше, не можеше да ги спре, вече нямаше сили да се съпротивлява, знаеше че колкото по-бързо се свърши, толкова по-бързо ще си тръгне.

Да, точно така "най-сладкото момче" вършеше такива мръсотии и хич не бе невинен.

— Не искам да живея повече, искам всичко да спре..- проплака за пореден път, но кой да го чуе?
Всички бяха заети да си търсят друг, който после да оставят като парцал на земята, ридаейки, по подобие на него.

Момчето се чувстваше толкова умърсено, сам не вярваше на нещата които бе длъжен да върши..

Отвръщаваше се от себе си.

Дори на най-добрият си приятел не смееше да каже.

Бе напълно съкрушен от мисълта да бъде критикуван и погледнат с погнуса или състрадание.

Страх го бе че ще загуби още хора, заради дълга си.. де само да имаше парите.

Щеше веднага да се махне и да ги издаде в полицията, да поплаче на рамото на Те или Хоби,
да спре да мрази тялото си, себе си и всички тези мъже.

Ала.. Нещата стояха различно.

Събра всичките си останали сили и стана от земята,
куцайки,
мислейки си каква история да каже на Техьонг този път.

Минавал е с какви ли не простотии и всичко почваше да се изчерпва до някаква степен.

Взе си душ, облече се и излезе от сградата.
Огледа се наоколо и вдигна качулката си, слагайки слушайките си.
Усили музиката до края и остави за пореден път сълзи да се стичат по алените му бузи.
Не се опитваше да се успокои, като знаеше, че утрешният ден и още много след него, ще се състоят от познатата картинка.

Като се прибра се огледа в огледалото, за да провери какво има да прикрива - не стига, че не харесваше много слабото си и болнаво тяло, а сега с тези белези му идеше да повърне.

Искаше да сподели всичко това с някой..уви нямаше с кого, единствено можеше само да почисти каквото успее и да започне да мисли за утрешният ден.