Нощта е черна и сама,
Небето свети с лунна светлина,
А под него две тела-будни са в нощта.
Две души говорят,
Две души живеят,
Две души копнеят.
Скрити под тишината на нощта,
Две души горят и сливат се в едно.
И всичко около тях гори и се топи- две души,
Като огън и лед.
Нощта е черна и сама,
С компанията на две души, сливащи се в едно,
Изгорели от копнеж.
Всичко се топи и няма вече нощ,
Само утрините лъчи на жаркото слънце и едни обичащи се две души.
