Моят жесток съпруг ||1| Джеон ДжънгКук {BG превод}

12

Тази нощ ДжънгКук се опита отново да говори с теб , но този път държеше нещо в ръката си.Това беше първият път в който той ти купува храна. Нещо  го спираше да влезе в стаята ти. Това , че беше хипер нервен.

След думите ,които ти каза му беше трудно да те погледне.

*дали да се извиня? Но аз незнам как! Миже би просто трябва да я третирам както винаги. Но как се държа с нея попринцип?* Той се отдръпна от вратата , но осъзна , че изглежда тъпо и най накрая се реши.

"Ха! Не ми пука! Хей!" Той влезе в стаята без никакъв срам.

Просто стоеше там тихо изглеждайки дори още по тъпо от преди малко , след като откри , че ти не си в стаята.

"Къде отиде тя—" той побърза да излезе от стаята и започна да те търси. Ако нещо ти се случи отново няма да му е трудно да погледне само теб , но и баща ти.

Той тичаше докато не чу познат глас на стълбището. Продължи да тича към гласа който чуваше докато най-накрая не те намери да се опитваш да се изкатериш. Изглеждаше още по-зле и от бабата в страшните игри.

"Къде отиваш?" Той се намръщи

"Гладна съм , но никой не отговаря на телефона и реших да отида сама да си взема хра—" Опита се да стъпиш на следващото стъпало ,но стъпи в края и залитна.

Беше готова да се удариш , но се изненада когато усети нещо топло под себе си. ДжънгКук те хвана.

"Върни се в стаята си. Просто излагаш всички ни в беда!" Той извъртя очите си и ти помогна да се върнеш в стаята.

Не каза нищо. Остави те без думи. Най-накрая се държеше като истински съпруг.

"Купих си пилешки хапки , но не можах да ги изям всичките за това ти трябва ги изядеш." Той подчерта думата трябва , за да не разбереш , че всъщност ги е купил за теб.

"Все се променяш точно както времето" ти се присмя

"Същото се отнася и за теб"

~~~
След като и двете ти ръце бяха превързани, ДжънгКук ти помогна да се нахраниш от което се чустваше неудобно и щастлива в същото време.

"Отвори си устата" той стисна зъби, издразнен от това , че ти продължаваш да отказваш  а той държи бутчето пред теб.

*Изглеждам много зле когато ям , не искам той да ме вижда.* ти поклати глава.

"Не ме ядосвай Сонг Техииии!" Той приближи месото по-близо докато то не упря устните ти.

*Не искам да виждам грозното ми лице , но ЩЕ УМРА ОТ ГЛАД АЗ—АЗ СЪМ ТОЛКОВА ГЛАДНА! НЕ МИ ПУКА ВЕЧЕ!*

Най-после отвори устата си широко и отхапа бутчето от ръката му. Както очакваше , ДжънгКук беше зашеметен от гледката. Сякаш дракон поглъща храната си. Беше изненадан от ужасната гледка , но пък и благодарен за това , че изяде храната която ти купи.

Не мина доста време и някой звънна на звънеца точно когато свърши с яденето на първото крилце. ДжънгКук веднага хвана кърпата , за да избърше мазните си пръсти и тръгна към вратата.

Беше изненадан от това да види неочакван гост след като отвори.

"Техюн-ssi какво правиш тук?"

"Казвам се Техюнг"  той го поправи преди да му даде мистериозна Бяла кутия. "Това е за жена ти"

Той я пое и беше на път да я отвори когато Техюнг го спря и го погледна лошо. "Знам , че правиш нещо зад гърба ѝ"

ДжънгКук не се изненада от неговото откритие , защото знаеше какво има в предвид.

"И какво е то?" Той повдигна веждата си.

"Ти и изневеряваш!" Очите му бяха присвити и студени , но Джънгук Не се стресна дори и малко.

"Жена ми знае—" Техюнг се намръщи преди той да продължи.

"...И тя все така глупаво ме обича."

Той тръшна вратата и въздиша силно и дълго.

Чудеше се кога, най-накрая можеше да спре всичко това и да живее като себе си. Уреденият брак разруши мечтания му живот. Беше пожертвал собствената си мечта, само за да направи стареца, който се грижеше добре за него, щастлив. Не бива да го обвинява , защото решението му е да върви по този трънлив път.

"Кой беше?" Ти прексъсна мислите му и го върна обратно в реалността.

"Просто някой. Даде ти това." Той отговори кратко и те върна обратно в леглото оставяйки кутията  до теб.

Бялата кутия изглеждаше толкова хубава и нямаше търпение да я отвориш.

"Отвори я!" Ти му каза , а той просто го направи.

В кутията стояха бонбони обвити в златна опаковка. Ferrero Rocher.

"Искаш ли да опиташ?" ДжънгКук разопакова бонбона и ти го подаде , а ти си отвори устата , но този път не толкова широко както преди.

Той ти ги подаваше един по един докато изведнъж спря и не започна да говори разваляйки хубавата атмосфера.

"Слушай , не се надявай много на мен , правя всичко това само заради баща ти."