e i g h t e e n

246 25 5
                                    

момчетата вече бяха в залата, в която щяха да закусват. бе доста голяма, а изборът за храна - още по-голям.

всички започнаха да си избират закуски.

***

всички се хранеха и разпитваха намджун и джин, понеже не са се виждали от години. накрая джин реши да попита нещо.

- техьонг, кое е това срамежливо мъниче до теб? - засмя се и погледна към чонгкук. намджун направи същото.

всички погледи гледаха към чонгкук. момчето се изчерви и стисна ръката на те.

- това ли? това е- - техьонг прехапа устна.

джимин усети, че на ким му е неловко и веднага смени темата. чонгкук погледна към техьонг и прошепна.

- какво съм за теб, хьонг? - усмихна се лекичко, очаквайки да чуе нещо, което ще стопли сърчицето му.

техьонг хвана челюстта му, приближи се към него и също прошепна.

- ти ли? ти си едно нищо за мен, нали знаеш? използвам те само, за да се задоволявам.

от тези думи очите на кук се насълзиха.

- ще ме извините ли за момент.. - стана бързо от масата и се затича към стаята си. пльосна се на леглото и заплака.

- какво си шушукахте, сладури? да не би да направи нещо на онова мъниче, техьог? какво му каза? само да разбера, че си го наранил - сокджин присви очи, гледайки техьонг в неговите.

- просто казах някои истини, джин.

whore ;vkookWhere stories live. Discover now