Обратно в Корея

154 11 0
                                    

Вече беше Септември. Аз бях приета в университета,а Ви спечели делото. Сега имаше нормален живот и беше станал още по-популярен от преди. Е дойде и деня ,в който трябваше да замина. Отново беше супер рано. Някъде към 4:30 сутринта тръгнах ме за Румъния. В Букурещ бяхме към 5:30,а в летището към 6. Самолета излиташе в 6:30. Аз бях много притеснена. Сега трябваше да напусна родината ми, семейство ми и всичко ,което обичам за да отида да следвам. Но факта ,че щях да съм със смисъла на моя живот, Ви, ме радваше. Мн трудно се разделих с мама,татко и сестра ми ,но трябваше. Трябваше да преследвам моите мечти.

-------- на летището в Сеул-------
Ви и мекаше и още със слизането ми ,скочих в прегръдките му. Бях развълнувана и просто треперех. Чаках го 3 месеца и най-после дойде,този толкова сладък момент.

------- в дома на Ви------------
Прибрахме се в огромния и богат дома на Ви. Там винаги се чувствах добре. Оправих си багажа,изкъпах се и седнах да ям от храната ,която Ви беше поръчал. Не се бяхме виждали от 3 месеца ,а всъщност се усещаха като 100000 години. И двамата мечтаехме за момента,с който щяхме да се видим пак. Имахме толкова много да си кажем. След като се наядохме, си легнахме защото и двамата бяхме адски уморени.

~~~~~~~~На другия ден~~~~~~~~~~
Станах към 9:30( необичайно късно за мен) и Ви го нямаше. Беше ми пратиш смс ,че е заминал за работа. Аз нямах нищо против. Имах нужда от време за себе си. Изкъпах се ,облякох се, закусвах и повиках чистачката да оправи. През това време си гледах телефона. Когато тя приключи и бях напълно сама вкъщи реших да се обадя на Поли.
- Ако
- Хей,корейката! Как е Корея?- пошегува се тя
- Добре е ,но трябва да те попитам нещо. Важно е Поли
- Добре кажи де.
- Не ми е идвало от 4 месеца.
- Какво?!? Направи ли си тест?!?
- Ми не. Трябва ли?
- И питаш?!?🤦 Как няма да си направиш!??🤦 ВЕДНАГА!??!!!!🙅
- Добре ще отида да си взема.
- Ок. Звънни ми като излязат резултатите. Чао! И късмет.
- Чао
Разговора приключи и аз си взех чантата с малко кеш и слязох долу. Казах на шофьора да ме закара до най-близката аптека. Той ме попита дали има нещо притеснително и дали трябва да уведоми Ви,но аз казах ,ще аз ще говоря с него лично. Той само кимна одобрително.
Взех си теста и побързах са се прибера за да проверя какъв е резултатът. Е чаках,чаках и какво ............две черти!!!!!
И сега какво?!? Какво да кажа на Ви!!!!!
Обадих се на Поли:
- здравей!!! Какво стана!??- притеснено попита тя
- Две черти
- Какво?!? Ужас!! Как ще ми кажеш?!???!!!
- Не знам.......
Едвам се разбрахме. Тя крещеше ,а аз пригласях. Бяхме много притеснени.
Към 7 Ви се прибра. Аз го чаках в хола. Но нищо не можех да му кажа. Бях толкова притеснена. Той ми говореше,а аз мълчах. Той разбра ,че нещо се е случило. И ме попита:
- Какаов има красавице?
Аз чак тогава се осмелих да го погледна в очите и само казах:
- Ще имаме малко корейце
-Какво?- той нищо не разбра.
- Скъпи бременна съм
Той се засмя,хвана ме главата,допря я до гърдите си, целуна ме и каза:
- Бебе,това е прекрасно!
Аз не можех да приема как той реагира на тази ситуация. Бях изненадана. Разплаках се.
- А аз си мислех,че ти не го искаш- през сълзи ,разплакана казах аз.
- Що за глупости! Аз го искам. Ще ставам баща! Все пак ще има още една легенда в семейството! Ще го натикаме в шоу бизнеса- пошегува се той
- Винаги ми оправяш настроението. Знаеш ли?
-. Да мила,знам.
- Сега искам аз да ти кажа нещо,бебе!
- Какво!?
- Ще участваме в интервю. Там официално ще обявя ,че си ми гадже и ,че си най-специалната за мен. Мисля ,че вече всички трябва да го знаят. Какво ще кажеш?
- Добре! Няма проблем.
И така отмина и тази вечер........

Жената на Ви (Завършена)Onde histórias criam vida. Descubra agora