ᶠʳᵉᵃᵏ {ʸᵒᵒⁿᵐⁱⁿ}

[N̲̲̅̅I̲̲̅̅N̲̲̅̅E̲̲̅̅]

Слязохме долу и Джун ни чакаше до черната си лъскава кола.

-Чимо мислих, че ще доведеш някой нормален човек... не този изрод.

-Копеле..

-Юнги, обеща ми нещо. Джуни, моля те! Той ми е приятел, като теб. Само за тази вечер, моля те.

-Добре, добре.. но по-късно ще ми направиш една малка услуга, нали бонбон.

-Да, както искаш.

Юнги нищо не каза, но можех да усетя гнева му. Беше стиснал здраво юмруците си и гледаше Намджун с убийствен поглед.

-Е, хайде да тръгваме. Сладък, ти ще седнеш до мен, а из... така де, приятеля ти отзад.

Така и стана. Аз бях седнал отпред до Джун, а Юнги на задните седалки. Докато караше едната му ръка държеше волана, а другата-бедрото ми. Стана ми неудобно, но не направих нищо. Юнги се приближи до ухото ми и каза:

-Ще го убия...

После отново седна на мястото си.
Най-накрая стигнахме. Домът на Намджун беше доста голям, но семейството му е бъкано с пари. Може би затова е толкова алчен и досаден понякога, но си има и мила страна.

Слязохме от колата и тръгнахме към дома му.

-Добре, правете каквото си искате. Пийте, купонясвайте. Аз ще отида да видя другите и Джимин... когато те повикам-идваш. Имаш да ми вършиш услуга.

Той ми намигна и тръгна.

-Джимин.. мразя те.

-Наистина?

-Не, казах го съркастично. Но все пак не трябваше да идваме тук.

-Защо го мразиш толкова?

-Ах... когато бяхме 10 клас той беше най-добрия ми приятел. Беше направил купон, точно като този. Но по-късно се опита да спи с мен. Аз също го исках, но когато видя какъв съм ме изгони. Оттогава се мразим. За него аз съм изрод, а той за мен.. копеле.

-Аз... съжалявам. Ако искаш, ти се прибирай. Не знаех за това.. Извинявай, че ти мрънках да дойдеш толкова много.

-Виж, няма проблем. Но искам да внимаваш. Гледай да не оставаш на саме с него, нали?

-Да, добре.

Той се усмихна и тръгна. Аз пообиколих малко и после седнах на беседката в задния им двор.

-Джиминаа, къде си?

-Тук съм.

Той седна до мен и хвана ръката ми.