Вътрешния Свят

Ден 1

Отварям очи рязко заради сирената за събуждане.

Ставам от леглото и обличам униформата и обувам кожените кубинки.

Поглеждам на долу към ръцете си. Чисти са, всяка сутрин са като от порцелан, почти красиви, но скоро няма да бъдат. Издишвам бавно и си поемам дълбока глътка въздух.

Протягам се на леглото и вземам ключа от пот възглавницата.
Време е да те видя.

Изправям се и излизам от стаята.

Стъпките ми огласят тесния коридор на крилото в което спяха всичката охрана, по всичко личи че аз съм първата излязла, и по хубаво, миг истинска тишина като изключим писъците разбира се.
Една от вратите пред мен се отваря рязко и от нея излиза Крейг. Един от охранителите дошли от вътрешния свят, не е много висок но има стегнато тяло не е красив но не е и грозен единственият му проблем е че не може да си държи устата затворена.

- 13 скъпа от кога не сме се виждали защо не дойдеш на закуска с мен а ще си прекараме чудесно.- протяга ръка да ме хване, тъй като рефлексите ми са по бързи се премествам с крачка в страни за да не може да ме докосне, и продължавам напред.-- Няма да можеш да ми бягаш вечно.

Извиква зад гърбът ми.
Напротив мога, само гледай.

Минавам през стола все още няма много хора,но не се спирам там, обикновено не закусвам.
Отправям се по стълбите надолу до последния етаж, и със всяка стъпка любопитството ми нараства, за първи път от толкова време имам онзи гъдел в корема си, който смятах че отдавна съм убила.
Потърках с палец повърхността на ключа.
Дано бъдеш момиче.

Знам че не е редно да мечтая накрая просто ще бъда разочарована но немога да се спра.

Пред килията съм отключвам я и влизам вътре с камено изражение, прикрила всяка една емоция която имам.

Килията е по голяма от стаята ми няма прозорци, две от стените и са окачена със всякакви уреди за измъчване.

Субекта седеше в средата на стаята седнал на стол вързан със вчерашната усмирителна черна риза със шипове забити в кората му, крака завързани с дебели каиши за краката на стола и намордник на лицето му който прикриваше цялата му глава.
Единственото от тялото му което се виждаше беше през дупка на корема му,кожата му бе бяла, направена от главнокомандващият. Раната беше заздравявала, което означава че вече е разбрал че се е сдобил с безсмъртно тяло.