- Какво стана, добре ли си? - попитах гледайки момичето на мечтите си, как заплака, исках да пребия виновника, но знаех, че голяма част от сълзите и са проляти заради мен.
- Незнаеш какво е чувството нали Хари, незнаеш какво е да разваляв всичко до което се докоснеш, незнаеш какво е унищоваш всеки човек около себе си, не знаеш нали? Не знаеш какво е да те изоставят собствените ти родители, след което и собственият ти брат, не знаеш какво е да те изоставят единствените хора на йоито си имал някога доверие Хари, САМА СЪМ! - кази и се разплака дори още по силно - Онзи ден ти ми каза че съм луда, правси, ЛУДА СЪМ И СЪМ ИЗГУБЕНО САМА!! - искрещя тези думи се строполи на земята в плач...
Аз отидох при нея и я прегърнах - Не си сама скъпа, аз съм до теб и винаги ще бъда - казах и я притиснах в прегрътката си.
- Махни се от мен, та ти провали живота ми, заради ТЕБ съм в това положение! Искам да се разделим... Окончателно! Искам да изляза от живота ти! -каза това и напусна живота ми, но не бе завинаги, знаех го, утре щеше да се върне при мен и всичко щеше да си е по стару му!
