Две седмици по-късно
† Гледна точка на Хари †
Мамка му, минаха цели две шибани седмици без тя да ми се обади, дори не ми писа дали е добре. Ами ако са я отвлекли, не неможе да е това, ох къде се е скатала този път. Пфф аз прецаках всичко отново, нали? Ох някой да ми каже, че не е така.
Не вече и сам си говоря, полудявам ли? Не, защо да полудявам? Мамкаму не мога без нея. Започнах да дърпам яростно косата си, ядосвайки се все повече, накрая просто взех ключовете си и телефона. Не знам къде отивам, но трябва да я намеря, не мога да я оставя така да си тръгне.
† Неотрална гледна точка †
Докато Хари пътуваше из града в търсене на избягалата си любов, момичето седеше в средата на огромния си хол. Наполовина изпитото ѝ шише Jack Daniel's едва докосваше пода, а тя лежеше на дивана си. Тя бе толкова объркана тези две седмици, тя мина през всичко, но така и не доиде ред на съвземането. Когато стана дизайнерските ѝ токчетата затракаха по дървената плоскост наречена под. Отивайки в банята, тя пусна водата в ваната и зачака, тракайки с перфектните си нокти. Когато ваната се напълни, тя сложи водата за балончета, която тя обожаваше още от малка и лека усмивка се появи на лицето ѝ , когато позната миризма на ванилия и кокос изпълни просторната баня. Тя остави наполовина изпитото шише с тъмна течност на пода, съблече роклята, оставайки само по велю, отсрани и обувките си и се потопи в ваната. Взе шишето и изсипа част от течноста въху роклята и обувките си, след което все едно от бръснарските ножчета на брат си и го притисна до кожата на китката ѝ, от която потече алено червената течност. Но дори и при това действие, тя не потрепна, Червената течност продължаваше да излиза от китката ѝ и да се стича надоло, докато тя просто се облегна назад и затвори очи. С наранената си китка надигна бутилката и отпи последна глътка от гочивара течност, оставяйки я да изпълни устата ѝ с изгарящия си вкус... Така половин час по-късно тя вече не беше в съзнание, а ваната бе цялата в кръв. Големият брат на момичето се прибра и затърси сестра си, откривайки я в това състояние, той полудя, обади се на бърза помощ и ги зачака, държеейки ръката на полу мъртвата си сестра и притискайки раната от която продължаваше да се стича алената течност.
Няколко часа по-късно брат ѝ стоеше пред спешното и чакаше да получи новини за сестра си. Когато докторът излезе през стъклента врата зад която се намираше тя, брат ѝ се затича към него.
- Докторе, моля ви кажете че тя е добре моля ви! -притесненито в гласа на момчето си личеше ясно, но и той не се опитваше да го скрие.
- Съжалявам, но годпожицата е в доста критично състояние, изгубила е много кръв, а кръвната и група е AB отрицателна. - забелязвайки объркването при споменаването на кръвната група в лицето на брат ѝ докторът се поправи - Тоет сестра ви има най-рядката кръвна група и бързо трябва да намерите кръводарител.
- Аз ще съм.- каза решително брат ѝ.
-Добре, но сигурен ли сте, че сте една кръвна група?
- Да!
- Добре, идете сестрата ще ви подготви и ще ви вземе нужните данни, а има ли някой друг с вас тук? -попита заинтересовано докторът.
-Ъм, да! Един приятел трябва да дойте всеки момент, а ето го и него. - той посочи към момчето, което бързо се приближаваше към тях.
- Здравейте, съжалявам, че закъснях, аз съм Найл, как е тя? -каза очтиво момчето с притеснен глас, докторът не му обърна внимание, затова той погледна към брат ѝ, но той просто сведе глава и почеса връта си.
- Е, ще се наложи той да ви изчака тук, на него ще бъде съобщено как е сестра ви, защото след като ви вземем кръв няма да сте в много добро състояние. - каза докторът на двете момчета и мина през стъклените врати, където се предполага, че се намираше момичето. Брат ѝ тръгна по друг коридор заедно със сестрата, а Найл остана да чака в коридора.
† Гледна точка на Хари †
Вече я търся повече от час, обиколих всички нейни любими места и я няма. Дали е при брат си в апартамента? Не мога да отида и да проверя, но знам кой може.
Взех телефона си и набрах най-добрия си приятел, а именно Найл. След два свободни сигнала той вдигна.
- Найл, моля те кажи ми, че знаеш къде е!? - не беше нужно да споменавам името ѝ, тъй като той ме познаваше отлично.
- Брат, знам точно къде е в този момент, ъм, как да кажа. Брат? Ние сме в болницата, тя е с опасност за живота. - Не, това не е възможно, знаех си, че не трябва да я оставям, мамка му.
- Болница?
Веднага след като получих адреса се отправих към болницата, пристигайки в болницата отидох до жената зад гишето.
- Ще ми кажете ли нещо за Кейтлин Торн?
- Оу, а вие какъв сте ѝ, не мога да ви дам информация, ако не сте от семейството.
- Моля ви, аз съм гаджето ѝ.
- Офф, ам, сега ще преливат кръвта която взеха от брат ѝ, върви по този коридор -тя посочи един, от многото коридори - само направо и ще видиш едно от момчетата които я чакат, о и ам ако те питат кой ти даде информация, кажи, че не си забелязал.
- Ок, няма проблем.
Тръгнах по коридота който ми посочи мацката, леле много харесвам такива хора. Вървеейки почти минута и накрая видях притесненото лице на Найл, седнах до него, без да задаеам въпроси и зачаках.
След може би едночасово чакане най-накрая тъпия доктор излезе и Найл отиде да говори с него, после се върна при мен, но лицето му не ми харесваше, мамка му ако не се оправи?
Найл ме погледна и каза, думи които ниго можеби не съм смятал, че ще чуя.
- Преляли са кръвта успешно, тя е добрее, събудула се е и сега Дерек е при нея.
- Отивам - казах и тръгнах, Найл не опита да ме спре, защото знаеше, че няма да има ефект.
Отидох до предполагаемата ѝ стая, е поне така ми описа Найл, след като се върнах за да го попитам къде е. Влязох в малката бяла болнична стая и както очаквах и двамата ме погледнаха, очите ѝ се разшириха когато ме видя, а тези на брат ѝ се изпълниха с гняв и отвръщение.
- Какво търсиш тук Стайлс? - той изплю името ми с такова отвращение, че ако бяхме в друга обстановка щах да се засмея.
- Как какво Дерек, търся гаджето си, за което ти трябваше да се грижиш, знаех си, че не трябва да те оставям да си тръгнеш. -погледнах остро към момичето, което с една усмивка можеше да ме пречупи.
- Напротив, x не съм ти никаква. - тя ме погледна с насълзени очи.
- Защо? Кажи ми защо го направи, моля те! - нервите ми просто не издържаха и се пречупих.
- Заради теб, опитвам се да избягам от теб и твоя спомен и ще направя! Дерек, ще замина. - думите ѝ се забиха като нож в сърцето ми. - Някой да го изведе от тук, веднага, не искам да го виждам.
Когато чух това, аз просто си излязох без да казвам нищо повече, тя ме съсипа и си заминава...
