Нищо ново за Лондон, беше мрачно и дъждовно. Харесваше ми да седя вкъщи и да чета книги, когато времето е такова. Караше ме да се въплатя в историите, които всички автори се опитват да разкажат чрез словото си. Нямаше по-хубаво чувство за мен от това да слушам как дъжда ромолеше отвън, а аз да пия топъл чай под меките завивки вкъщи.
Разлиствах страница след страница, толкова задълбочена в това какво ще се случи след това, сякаш се случваше на мен. Тогава домашният телефон звънна. Наложи ми се да разваля комфорта си. Аз сложих книгата на масата за кафе до дивана и се отвих, а след това бързешком съкратих разстоянието от мен до звънящия телефон преди да е спрял да звъни.
-Ало?
-Добър ден! Търся Стивън Торес. - чух дълбок дрезгав мъжки глас.
-Дъщеря му на телефона. Мога ли да Ви помогна с нещо? Нещо, което може да му бъде предадено?
-Звъня по работа. Негов колега е. Моля, предайте на господин Торес, че Дийн Грейбърн го е търсил.
-Ще му предам. Лек ден! - пожелах и изчаках отговор, но от другата страна получих просто прекъсване на линията.
Какъв грубиянин! Тези хора наистина трябва да се научат на обноски, понякога дори и баща ми се държи така. Какво му става? На него и на хората му.
Както и да е, бързо премахнах мислите за господина и се върнах отново на удобният кремав диван, под меките завивки. Отпих още една глътка от чая си и продължих да чета книгата си с интерес.
Неусетно времето се минаваше, а аз осъзнах, че навън е станало тъмно. Нямаше как да го забележа, докато се бях увлякла в книгата си, защото навън през деня така или иначе беше мрачно. Сега беше просто една идея по-тъмно навън. Аз все пак продължих да чета книгата си.
-Доста си задълбочена. - каза мама, стряскайки ме. - Не се плаши, аз съм.
-Вече знам това. - засмях се.
-Искаш ли да ми помогнеш да приготвим вечерята?
-Защо ще готвиш ти? Лорена днес е на работа до девет часа. - зачудих се.
Лорена беше готвачката ни, тя беше много мила жена, ниска и леко дебеличка, но имаше невероятна кожа, беше гладка и мека. Беше поддържана жена, всяка сутрин слагаше грим и миришеше невероятно. Косата ѝ беше черна и винаги на букли. Готвеше невероятно добре, сякаш правеше всичко с точност и накрая се получаваха шедьоври.
YOU ARE READING
Chaos
RomanceИзмежду богаташките улици на Великобритания, където всеки знае, че живота на живущите там е перфектен, никой не би предположил, че шестнадесет годишната Талия Торес живее в истински хаос. Веднъж, когато се забъркаш с някой, който не трябва, няма връ...