Chaos

Втора глава

Вечерята вече беше минала и сега лежах в леглото си. Бях неспокойна, заради вината, която изпитвах в гърдите си. "Какво направих?!" беше въпросът, който не можех да спра да си задавам.

Донякъде смятам, че не бях виновна. Той буквално ми се нахвърли и ако не беше помечил да ме целуне или докосва никога не бих направила нещо подобно. Не можех просто да кажа на нашите или на, който и да е. Ако го обвиня ще разваля семейството му. Как ще се почувстват те от това? Не можех да им причиня това.

Сметнах за най-доброто решение да не казвам на родителите си и просто да продължа напред.
Та той просто се забавляваше и повдигна малко адреналин, за да убие скуката.

Вече беше напълно ясно, че няма да казвам на нашите, но няма как да не кажа на Джесика. Ако разбере по някакъв начин и не ѝ кажа сега- щеше много да ми се ядоса. А може би, дори да я загубя.

Завъртях се на едната си страна и затворих очи.

Не толкова след малко, колкото на мен ми се стори, ми звънна алармата. Неделният ден бе приключил и на мен, и не само на мен, разбира се, ми се наложи да отида на училище. Не, че на нещо ни учеха, но все пак така се водеше, че знаем много неща. Или поне аз. Винаги съм си учила уроците, независимо от нищо.

Сложих си униформата и спуснах косата си. По принцип е за предпочитане момичетата с дълги коси да ходим вързани, но нямаше да ми направят голям проблем, затова я оставих да се спуска по кръста ми на натурални къдрици.  Униформите бяха карирани поли, които бяха в цветовете тъмно зелено и черно, имахме черна вратовръзка, тъмно зелен пуловер без ръкави и бели ризи. Това бяха за момичетата, при момчетата беше същото, освен че те не бяха с поли, а с черни панталони, а можеше и дънки, но това вече си беше лично предпочитание. Разбира се, дънките в никакъв случай не трябваше да бъдат скъсани.

-Талия! - провикна се баща ми от долния етаж.

-Идвам след минутка!

-По-бързо, ако не искаш да закъснеем!

Аз се огледах за последен път в огледалото, за са съм сигурна, че няма нещо, за което да се притеснявам цял ден. Мисля, че изглеждах добре.

Слязох бързо надолу по стълбите и взех якето си от закачалката в коридора. Обух си официалните обувки и излязох от къщата. Тате ме чакаше в колата и аз се качих. Щом това стана, потеглихме.