Part 1

71 4 4
                                    

Една обикновенна история с щастлив край...да ама не.

Аз съм Емма Далас и ще се радвам да споделя с вас какво се случва с живота ми.

Още от малка имам чувства към най-добрия си приятел, а именно Мин Юнги, най-коравосърдечния, най-строгия и същевременно сладък човек. Опорит е и търпелив, но не е чудовище. Когато беше на 15 родителите му починаха и той отказа нашата помощ, затвори се в себе си и не ми проговори. Чувствах се гадно, докато не се засякохме в мола (само да уточня, нищо от писаното не се случва в Сеул, а в Лондон, пиради причината, че Юнги се мести заради загубата на родителите си) и тогава усетих пеперудите в стомаха си и прилива на адреналин, потенето на ръцете и напрежението, започнах да се изчервявам докато Юнги не ме подмиба като пътен знак, разстроих се, но продължих да вървя, към магазините.

Следващата ни среща е в университета, оказа се че съвпадаме с някой от часовете и ще се опитам да поговоря с него. Ето как протече първия ни разговор...
-Хей, ти ли си Мин Юнги? Радвам се да се видим след толкова време.
-Мхмк!?- беше легнал и не го разбрах.
-Какво каза?
-Разкарай се, не ми се говори с теб!
-Е защо не съм аз виновна за смъртта на...- и тук ми запуши устата. МНОГО НАГЛО!
-Какво си мислиш, че правиш!?- докато се опитвах да се а ит хватката му.
-Не казвай нищо повече по тази тема! ЯСНО ЛИ ТИ Е?!- крещеше ми и отново се почувствах гадно, но му отвърнах:
-Това че ти си едно мекотело и егоист  бе ти дава право да ми казваш какво да правя! Сега на теб ясно ли ти е господин "голямо его"!
-Пффф, кучка.- излезна от стаята и тресна вратата.

Как смее да ме нарича "кучка" ще му го върна, ако ще и с бои.

(Започвам книгата на ново, защото реших че ще бъде по интересна по този начин който съм измислила. Надявам се да ви хареса. Ще се опитам за напред да качвам по- често, но не обещавам нищо ❤Приятно четене❤)

🖤𝐋𝐨𝐯𝐞 𝐂𝐨𝐦𝐞𝐬 𝐀𝐧𝐝 𝐆𝐨𝐞𝐬🖤Donde viven las historias. Descúbrelo ahora