obsessive Love

1 глава

- Кортни, Кортни, добре ли си...
- Джеймс малко съм заета.- извиках в слушалката.

Е нека ви запозная с обстановката. Аз съм от специалните агенти. На кратко преследвам лошите хора (дилари, трафиканти, наркопласьори, убийци и т.н.) и трябва да ги убивам. И сега ще си кажете ,,Защо да ги убива като може да ги вкара зад решетките?" Добър въпрос. Тези които издирвам са от най тежката категория. А защо аз ли? Защото съм една от най-добрите. Още от малка баща ми ме е подготвял за това. Но стига с биографията,

Пред мен стоеше двуметров бабаит който се опитва да ме направи на кайма.

- Пращам подкрепление.- викна уплашено Джеймс.
- Не! Прати Алиша!
- Разбрано.

- Няма да се добереш до господаря.- извика горилата.
Усмихнах се мазно.
- А ти си мислиш че можеш да ме победиш?
- Точно това си мисля.- подсмихна се той. - Но може преди това да се позабавлявам с теб. С тези бедра и толкова красива ще е грях да не се позабавляваме.

Още усмихващ се той престъпи една крачка към мен и се намираше на няколко сантиметра от лицето ми. Усмихнах се самодоволно.

- Моята забава обаче е съвсем друга.

Ударих му едно круше в челюста и той залитна назад. Право в десятката.

- Кучка!-изрева. - Сега ще видиш ти. Е сега е момента да си изпълня плана. След като тръгна отново към мен аз си обрах крушите и тръгнах да тичам в задния двор на къщата в която се намирахме.

- Няма да се измъкнеш жива от тук.- крещеше той.

След като излезнах от къщата побързах да се скрия в един храст.

- Добра работа Кортни.- прошепна зад мен Алиша.
- Още нищо не съм свършила.- отговорих ѝ аз.
След като и той вече беше навън, Алиша изскочи от храста и тръгна към него.

- Коя пък си ти? Къде е онази малка кучка?
- Коя? Кортни ли? Оо ще я видиш пак.
- Ще я видя да, за да я убия. Но така и така и ти си тук, ще се погрижа и за теб.- тя тръгна назад и след като го примами на улицата, аз веднага тръгнах към буса който беше скрит зад едни дървета. Отворих вратата и грабнах магическата кърпа която преспива и се запътих към тях.

- Ще ви убия и двете. Бавно по бавно.
Алиша ме видя че съм зад него и се усмихна.
- Може би в някой друг живот.
Запуших му носа с кърпата и усетих как се отпусна. Оо мамка му не помислих за това колко тежи.
- Мама му стара, този тежи цял тон.- изпъшках аз.
- Може би трябваше да викна някой от момчетата.

С триста зора го пренесохме в буса.

-Ти ще караш.- възкликна Алиша.
- Става.
Качих се на шофьорското място а тя на пасажерското и потеглихме към агенцията.

- Добре се справи сестра ми.- засмя се тя.
- И ти не беше зле.- усмихнах се.

След това потънахме в тишина.

Следва продължение....