3 глава

75 7 6
                                    

Гледна точка на Деймън.

Стоях си кротко в апартамента ми и пиех от любимото ми червено вино. Бях седнал на любимия ми стол и наблюдавах хората през огромния прозорец. Това му е хубавото на големите прозорци, можеш да видиш всичко точно и ясно. А аз имах перфектна гледка към организацията за престъпници. Наблюдавах и нея разбира се. Ахх сладката малка Кортни, толкова хубава, наивна и невинна. Веднага щом я зърна онази част от мен се надига и втвърдява. Исках я разбира се, но за да си я взема знам, че няма да е лесно. Първо защото убих баща ѝ и второ защото тя иска да ме убие. Сигурно се питате защо съм го убил. Ами ето го отговора. Аз съм от лошите, той от добрите и мисля, че вече се сещате защо съм го гръмнал. Това ми е работата.
Почукване на вратата ме избави от мислите си за нея.

- Деймън пак ли мислиш как да я отвлечеш?- попита най-добрият ми приятел Брейдън.

- Нещо такова.- самодоволна усмивка се настани на лицето ми.

Станах от стола и се обърнах към него.

- Утре! Утре ще задействаме плана. Трябва да я имам.- казах с твърд тон.

- Тя ще се пита защо си убил баща ѝ, а нея я щадиш. Също така ѝ няма да е лесно.

- Много добре знам Брейдън. И това ще разбере, но като му дойде времето. Глен до утре сутрин ще е мъртъв, затова ще взема някой на когото мога да разчитам. - смигнах му закачливо.

- Добре, добре утре ще се освободя от всякакви ангажименти.- усмихна се мазно приятелят ми.

Скоро сладка малка Кортни, скоро ще си при мен.

Гледна точка на Кортни.

След като се наядох с прекрасната лазаня се запътих към мазето. Вече Алиша трябва да е преговаряла с него ако въобще е имало разговор.

Щом стигнах до вратата се чуха викове. Я виж ти неговите викове. Отворих рязко вратата и гледката ме учуди. Явно този мамут е успял да ядоса до толкова сестра ми, че тя да го е подредила малко.

- Какво е ставало тук?- попитах учудено.

- Този не иска да говори. Трябваше да предприема по-сериозни мерки.

- Това по принцип го правя аз, но благодаря. Помогнала си ми малко.- подсмихнах се.

- Ето давай. Твой е.- изпуфка тя и излезе от стаята.

- Е останахме само ти и аз мамуте. Нека видим колко си издръжлив.- усмихнах се дяволито и грабнах камата.

Ще се окаже тежка нощ...

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jun 07, 2019 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

obsessive LoveWhere stories live. Discover now