Arranged marriage | PJM

IV

ГТР

Отворих очите си и видях Джимин, който седеше срещу мен и докосваше бузите ми! Какво прави?!! Но почакай, толкова е красив, когато е по-близо. Какво си мислиш Рания?! Запомни, той все още си е перверзник. Осъзнай се!

Станах бързо и го погледнах лошо, а той седеше на дивана, гледайки ме право в очите.
"Какво правиш?!" гледах го ядосано, тогава той погледна настрани и прокара ръка през косата си.
"Аа, имаше буболечка на лицето ти и просто я махнах." усмихна ми се, а очите му почти се затвориха, сладко.
Опитах се да скрия усмивката си и се обърнах на другата страна, Рания ти можеш, fighting! (♥️)

Обърнах се към него отново и го погледнах нормално. " Оу, добре тогава. Мога ли да използвам стаята ти, за да се преоблека?" отбягвах погледа му.
"О да, разбира се, плюс че е нашата стая отсега нататък!" каза и се усмихна отново.
"А къде е куфарът ми?" огледах се наоколо.
"Аа да сега ще го донеса." отиде в посоката на вратата и се върна с багажа ми в ръце.
Остави багажа до мен и отиде до кухнята.
Опитах се да го кача по стълбите, но бях твърде уморена и не можах, трябваше ли да го попитам за помощ? Не, така ще си помисли, че съм слаба. Опитах отново и несъзнателно изстенах. Затворих си устата бързо и се обърнах, като видях че той вече ме гледаше.

Приближи се и повдигна куфара с едната си ръка, а с другата ме побутваше, като не ме поглеждаше изобщо. Отиде направо в спалнята на горния етаж и остави куфара. А аз го следвах нагоре по стълбите. Гледаше ме студено.

"Няма да ти навреди, ако беше попитала за помощ!" каза и слезе. Какво го прихвана изведнъж?! Какво и да е, трябваше да се преоблека. Отворих багажа си, за нещо удобно и какво по дяволите черно, бяло и червено бельо и няколко чифта чорапи на дъното. Разрових се отново, може би имаше още дрехи, но не можех да ги видя..... нищо. Търсих и търсих. Нищо ново!
Бабо, мразя те, тя хо е направила сигурна съм, мамка му, мамка му, мамка му. Какво да правя сега, не мога да спя с това, изглежда неудобно.
Да го попитам ли за дрехи? Ааааа срам ме е!

Не мога!

По-добре да го попитам за дрехи отколкото да нося това пред него. Слязох по стълбите отново. Джимин беше в хола и гледаше телевизия. Застанах зад него и го побутнах с пръст. След това, той се обърна и ме огледа от глава до пети, като каза "Не си се преоблякла?" въпросително, повдигайки едната си вежда. Кимнах, но все още гледах към земята, беше много неловко, как да го попитам?!
"Ъъъм значи работата е там, че баба ми не е събрала правилните дрехи, така че може ли да ми дадеш някакви твои, само за днес?" молех го.
Изглеждаше очуден, не обичах да се моля, а и беше първият ми път ставайки въпрос за дрехи, аааа! Бабо виж какво ме караш да правя!
Той се обърна отново към телевизора, все едно не бях казала нищо, можех да видя как се усмихва дяволито.
"Ъъъъ съжалявам, не обичам да споделям дрехи, просто носи това което баба ти е опаковала." каза.
Помолих го отново, но той пак отказа. Такъв е инат!
"Какво да правя сега?" разроших косата си.
Върнах се в стаята, нямах избор. Дрехите са много ценни, подарък са от баба за рождения ми ден. Сложих черното бельо със една сива роба, за да покрие тялото ми.

Слязох на долния етаж. Молех се поне да не ме види. Но той не беше в хола. Ооо подушвам месо, обичааам месо, последвах миризмата, идваща от кухнята.
Седеше в кухнята с гръб към мен, не знаеше че съм в стаята. Ходеше насам-натам и взимаше ножове и лъжици, приличаше на професионален готвач и някак си мъжествено и сек... Спри!!!
Приближих се, пържеше месо и приготвяше кимчи. Аааа обичах месо с кимчи.

Отидох до грила , опитах се да открадна малко месо, но усетих ръцете му отколко кръста ми. Отдръпна ме настрани.
"Стой тук и чакай." нареди ми все още режейки кимчито и ми посочи да седна в трапезарията.
"Мога да помогна! казах "Ще сложа масата." добавих, а той кимна. Донесох прибори и чинии.
След като масата вече беше готова, а храната все още не, се сетих че любимата ми драма я дават по телевизията в този момент, така че побързах и седнах в хола.

ГТД

Защо тя носи халат, роба?! Може би баба ѝ е забравила да и приготви пижами?
Нарязах и последното парче кимчи и махнах месото от грила, като го сложих в чинии. Най-накрая храната е готова!
Отидох в трапезатията и сервирах храната, но Рания не беше там. Чух някакви звуци от хола, предположих че гледа телевизия.

Приближих се до хола и видях Рания фокусирана върху екрана на телевизора.

Какво за бога но-но-носи?!!!!!!
Омг опитва се да ме прелъсти?! Наистина ли Рания, а?! Тогава добре, признавам си, успя, не мисля че мога да се контролирам в момента!

Приближих се до нея и прошепнах в ухото ѝ "Какво секси тяло!"