Xavier|Dark#1[Bulgarian translation]

11 глава

Минаха поне пет дена откакто видях Ксавиър за последно.Беше по-голям инат,отколкото очаквах и това ме дразнеше.

Тази тема все още беше чувствителна за мен,дори след пет дни.Бях прекалено смутена,прекалено раздразнена и прекалено вбесена на този глупав мъж.Когато Кейти повдигне темата или каквото и да е,свързани с Ксавиър аз се пречупвах.

Той просто ме остави с глупавото,безполезно и жалко оправдание."Стой далеч от мен,аз не съм добър!".Не,ти не си нищо хубаво,ти си вреден за здравето ми и исках да му остана бясна завинаги.

Но гневът ми спадаше с всеки ден и дори на петия ден просто исках да поговоря с него отново.Той беше като магнит,не можех да избягам.Аз се нуждаех да бъда до него,да го усетя,да го докосна.Желах устните му върху мойте отново,което ме дразнеше най-много от всичко.

Нямах много часове с него,за което бях благодарна повече от всякога.Не мисля,че можех да се справя.

Пет дена бяха много време,през което не спирах да мисля за случката.Мозъкът ми започваше да ми казва какво жалко себеподобие на жена бях,което беше вярно.Знаех че съм,но жалко себеподобие на мъж ми го причини.

  Има ли значение така или иначе?Няма.Разтърсих глава,премахвайки тези мисли от главата ми.Не исках да се задълбочавам в мислите си за Ксавиър.Задълбочих се в тях повече,отколкото трябваше.

-Мисля,че си отишла на друга планета.-каза Майли,отпивайки от чашата си и седна срещу мен.

-Съжалявам,какво?-умът ми се върна от облаците,за което бях благодарна.

-Има ли нещо?-попита,като остави чашата си и ме погледна внимателно.

-Не.-отговорих и се намусих.Кейти и Майли се погледнаха една друга.Знаех този вид поглед,но реших да го игнорирам.

-Поправете ме ако не съм права,но съм сигурна,че съм.-Кейти се намеси,като се наведе напред.-Но лицето ти изглежда,сякаш яко са ти сритали задника през последните няколко дни и си много антисоциална-Майли я погледна и Кейти добави.-повече от обичайното.-каза с усмивка,кимайки,а аз погледнах надолу към масата.

-Добре съм,наистина,всичко е наред.-усмихнах се,но излезе като гримаса.Все още бях бясна и раздразнена,нямаше спор в това.Но все още не можех да разбера защо

Внезапно забелязах с периферното си зрение мускулестото му тяло,влизащо в стаята.Можех да чуя стъпките му и можех да усетя присъствието му още преди да съм го видяла.