That's life | Justin Bieber (BG fanfiction)

03

Променил се е прекалено много. Сякаш гледах друго момче пред себе си. Но все пак не съм ги виждала от както бях на десет години. Колко са това? Седем години. Не съм ги виждала от цели седем години. Хари е бил на дванадесет, а Мелис едва на шест. Той също ме гушна.
-Здравей, Оливия. - усмихна се той след като се пуснахме.
-Не мога да ви позная! Ако не беше с родителите си, а Мелис не ме гушна, щях да ви търся още и още. Всъщност.... Вие как ме познахте?
-Родителите ти ни показаха снимка, за да те познаем. - каза майката на Хари, след като гушнах и нея. А, да. Умници. Как не се сетиха да покажат и на мен?
-Аа, да. Много умно. - усмихнах се, след което гушнах и бащата на Хари и Мелис.
След това те започнаха да говорят за това колко много съм пораснала, но Мелис реши да ги прекъсне:
-Ъм, Оли, може ли да тръгваме? - тя ни погледна с неловка усмивка.
-Да, разбира се. - засмях се, за последно гушнах господин и госпожа Стайлс и тръгнах към тях.
-Много бързо се отказа от нас. - засмя се леля.
-Не, мамо. Не е това.. - Мелис се засмя също. - Но все пак, може ли да тръгваме по-бързо? - всички се засмяхме на това, но мисля, че поне аз я разбрах.
-Добре, нека да е по-бързо - след моите думи Нора, Даниел, Крис, Хари, Мелис и аз се запътихме към колата на Крис, заедно с багажа. Качихме багажа в багажника на колата. Най-накрая разбрахме, че сме шестима. Явно Мелис ще седи в Хари. Даниел и Крис се качиха отпред, а Хари и Мелис седнаха по средата. За нас остана да седнем от двете страни. след като най-накрая се натъпкахме в превозното средство, потеглихме. През почти цялото време слушахме музика без да обелим и думичка. Минаха не повече от петнадесет минути докато стигнем до нашия блок.
-Благодарим ви много, момчета! - усмихнах се.
-Няма за какво! И не забравяйте за предложението ни! - Крис отново се засмя, когато излезнах от колата. Реших да дам ключовете си на Мелис, за да се качи по-бързо.
-Мелис, ето ти ключовете за апартамента ми.. Ни.. - засмях се, заедно с Нора на това и й хвърлих бързо ключа. - Първия апартамент на четвъртия етаж. - тя го взе и по най-бързия начин започна да тича към входа. Хари отвори багажа и изкара двата куфара. Толкова малко багаж ли имаха? След като вече затвори багажника на автомобила, те потеглиха.
-Чакай, аз ще нося единия. - тръгнах да взема куфара, но Хари ме спря.
-Не, няма нужда.
-Глупости. -взех единия куфар, след което също като Мелис потеглих бързо нагоре. Чух как Хари се засмива и тръгва след мен. Разбира се, веднага след него тръгна и Нора. Качихме се и оставихме багажа в коридора. Мелис бързо влезна в тоалетната. Тя знае къде е тоалетната? Е, има ли желание, и начин ще намери. Тихо започнах да се смея, но бързо се успокоих. В моята стая има спалня, за това мисля те да спят там, а аз на дивана в хола.
-Хм.. Ами имате ли проблем да спите двамата или.. Да измислим нещо друго? - но в същия момент видях как Хари се пльосна на дивана и заспа. Засмях се на това, но кой ще оправя багажа сега? С Нора ни чака работа.. Реших да ѝ се обадя, ако случайно е забравила къде живея. Тя вдигна бързо:
-Кажи?
-Идвай вече, де.
-Че защо?
-Кой ще оправя багажа? Децата.. Така де, Мелис и Хари са изморени. Дори Хари вече заспа. Ако искаш да дойде на партито, трябва да се наспи и да сме оправили багажа. - чух как тя въздиша след моите думи.
-Добре де, идвам. - тя ми затвори, а аз отидох в стаята си и започнах да разчиствам дрехи от гардероба си. Трябва да има място и за тях. Минута по-късно видях Мелис и Нора да влизат заедно.
-Те ще спят тук? - попита Нора учудено.
-Други идеи? Да спят в твоя апартамент? - отговорих ѝ с ироничен глас, изваждайки една рокля, която никога не съм носила.
-Е, добре де. Но ти?
-Аз.... В хола.
-Аааа, добре тогава. Ти имаш рокля? Ти не носиш рокли.
-Именно заради това ще я хвърля. Не ми трябва. - оставих я на леглото.
-Нее, чакай да я видя. Като не ти, поне аз мога да я нося. - разбира се, няма да пропусне да намаже.
-Е, виж я. - продължих да разчиствам гардероба си.
-Мелис, ще отидеш ли до хола да вземеш багажа? Но тихо, че батко ти спи.
-Абе я не занимавай детето... Аз ще отида... Защо тя да носи тежкото? - с Нора се спогледахме, както винаги и тя излезна от стаята.
-Ама аз...
-Спокойно, и ти ще помагаш. - засмях се. - Можеш ли да сгъваш дрехи? - Момичето ме погледна тъпо с поглед "ти сериозно ли?", а аз се усмихнах. - Добре де, схванах. Сгъни дрехите от леглото, после ще ги приберем. - реших, че няма какво друго да приберем, а и вече мисля, че трябва да има достатъчно място и за тях. Двете седнахме на леглото и започнахме да оправяме дрехите ми. Най-накрая, три минути по-късно и Нора се появи, но без багаж. Погледнах я малко странно, тя беше малко.. Доста замечтана явно.
-Нора? Добре ли си? - тя се осъзна за момент.
-А, какво?
-А къде е багажа? Чакаме те от три минути вече.
-А да.... - приятелката ми се хвана за главата и бързо се върна за това, което трябваше. Когато се върна, тя тихо затвори вратата. И двете с Мелис ѝ се засмяхме.
-Какво? - ОТНОВО попита тя, след което остави багажа до нас.
-Нищо, хайде да оправяме вече. - набързо ѝ заповядах.
-Хубаво.. - тя започна да ни помага. След като сгънахме всичките ми дрехи, ги оставихме под леглото. След това наредихме и техните дрехи в гардероба.
-Мелис, сигурно ти се спи. Хайде, лягай си. - казах ѝ.
-Добре. - тя ми се усмихна и легна да спи.
-А сега? - попитах.
-Ами отиваме вкъщи. - отговори ми Нора.