That's life | Justin Bieber (BG fanfiction)

01

Гледна точка на Оливия

Събуждайки се, чух телефонът ми да звъни. Леко разтърках очи и се протегнах, за да се разсъня, а след това взех телефона си. Погледнах екрана и видях, че е най-добрата ми приятелка - Нора. С нея се познаваме още от бебета и винаги сме били неразделни, понеже живеем в един блок, врата до врата. Радвам се, че тя винаги е до мен, както и аз до нея.

Бързо вдигнах и поправих гласа си, като леко се прокашлях.
-Ало? - казах с все още дрезгав глас.
-Да не би да те събудих? - попита ме Нора.
-Да, колко е часът? - тръгнах да погледна.
-Момент. - прекъсна ме тя - Часът е точно 9:47. Ти никога не спиш толкова много, затова реших да ти се обадя.
-Ти прекъсна най-прекрасния сън, който съм сънувала някога. - надявах се да не го забравя, понеже все още не бяха минали пет минути от както се събудих.
-Така ли? Искам те до две минути пред входа.
-Ама аз.. - дори не можах да довърша и телефонът вече беше затворен. - току-що се събудих.. - въздъхнах и бързо отидпх в банята, за да си измия зъбите и лицето. След това се върнах в стаята си, взех един бял потник със светли скъсани дънки от гардероба си и се преоблякох набързо. Вързах косата си на конска опашка, сложих си малко фон дьо-тен, гланц и спирала и вече бях готова. Замислих се дали да хапна, но ако се бях забавила още дори и с минутка, Нора щеше да ме убие. Отидох в коридора и се обух с бели кецове. Когато излезнах от апартамента си и видях приятелката си, останах шокирана. Гледах я половин минута с отворена уста, когато тя ми се засмя и ме попита:
-Какво?
-Какво. По дяволите. Си направила. С косата си!? - тя беше боядисала косата си в син цвят. Преди беше руса, но всъщност и така ми харесва.
-Ами боядисах се. - каза тя с усмивка.
-Добре.. Отива ти.. Съгласна съм.. За това ли искаше да дойда?
-Е, и това, но исках да се видим? - отново се усмихна Нора. Аз въздъхнах и бавно се хванах за главата.
-Нора, аз бързах като... - в същия момент чух стъпки и погледнах нагоре. О, не. Това е Джъстин. Той живее на горния етаж, точно над мен. До четвърти клас бяхме в един клас, а аз бях влюбена до уши в него. Всъщност се радвам, че той смени училището си със спортно, защото ако не беше, аз сигурно все още щях да съм влюбена в него. Усетих бузите си червени, защото все пак е нормално да се срамувам от момчето, което съм харесвала до пети клас. Поне аз така си мисля. Все пак опитах да се държа нормално. - А такова... - започнах да играя с опашката на косата си, поглеждайки надолу. Бо-же-мой. Забелязах, че нямам сутиен. Бързо скръстих ръце, за да не се вижда и клекнах на земята. - Нора, скрий ме бързо! - дори не усещах, че Джъстин също чува това. Чух как той се засмива и тогава погледнах нагоре към него, изправяйки се бавно.
-Здрасти, хубава коса. - той похвали Нора.
-Здравей, мерси. - отвърна му тя с усмивка.
-И хубав потник. - той се засмя след тези думи. Аз ококорих очи, като знам, че съм станала по-червена от домат. Джъстин продължи да слиза по стълбите без да каже нищо друго.
-Моля!? - хванах се за главата, а Нора започна да ми се смее. - Как можах да се изложа така?
-Я стига, момчето ти хареса потника! - отговори ми тя, смеейки се още по-силно.
-Нямам сутиен, по дяволите! - издърпах Нора в апартамента си и я оставих в хола. - не мърдай от тук. - отново отидох в стаята си и намерих един бял сутиен. Сложих го бързо, а след това отново облякох и потника си. Върнах се при Нора, която оправяше косата си пред огледалото.
-Вече може ли да излезем? Много съм гладна, а и трябва да се похваля. - попита ме тя развълнувано.
-Ах, ти.. Добре, хайде. - отговорих ѝ аз и отидох в коридора, за да се обуя, а тя дойде след мен. И двете се обухме и излезнахме от апартамента ми, след което аз заключих вратата и прибрах ключовете си.
-Какво ще ядем? - попитах, защото и аз наистина бях много гладна.
-Дюнер? Пица?
-

нека да е дюнер. - усмихнах се и заподскачах по стълбите. С Нора слезнахме и решихме да хапнем дюнер от дюнерджийницата близо до парка, в който често ходехме.