BTS ...+

Джънгкук

Така....
Аз съм Анна и съм на 19 години. Живея в Сеул от малка, но съм родена в България. Четвърти курс съм... остава още съвсем малко, докато завърша. В гимназията, в която уча няма "чужденци".... освен мен. Може би за това всички ме запомниха като "различното момиче", защото не съм с дръпнати очи и черна коса....не знам.

И да... това съм аз.
Понеже в училище имаше много извън класни дейности, постоянно ученици от всички класове оставаха след часовете, за да се занимават с това, което обичат. Прочетох статия,че в България учениците не били много ученолюбиви.
Не знам колко е вярно, но тук, поне в моето училище не беше така. Всеки намираше мястото си. Аз също бях от учениците, не бързащи да си вървят. Всеки ден оставах в клуба по рисуване. Бях от най- редовните, за това имах ключ към отделната малка постройка, пълна със стативи, бои, графити, платна и какво ли още не, свързано с рисуването.

Днес след часовете си взех раницата и се запътих към постройката в близост до училищната сграда. Тези дни оставах до по- късно там, защото довършвах една рисунка... а и защото просто обичах да стоя там.😅🤷🏼‍♀️
Рисунката е портрет... портрет на най- красивото момче, което съм виждала... Джънгкук. Чертите на лицето му са толкова красиви. Просто му се възхищавам на красотата. Жалко, че той общува само със съученици, които имат близо до неговата красота. Аз можех само да си мечтая да съм приятелка с него.

Та... за това го рисувах. Според мен това училище трябва да има негов портрет за да показва на следващите випуски, какъв красавец е имало тук. Сега седях зад статива и нанасях от маслените бои върху, може би любимата ми част от лицето му- устните му. Толкова са сладки... като на зайче. 😍😁
Усетих се, че съм се онесла в мисли по него и устните и се усмихнах. Може и да не исках да сме само приятели...
Изведнъж се усъзнах и разтърсих глава за да прогоня всички невъзможни мисли. Трябва да се мисли реално. Последна година сме заедно в това училище, а след това никога повече няма да се срещнем. Оставих четката за бои на масичката отстрани и отидох до тоалетната за да се освежа.

Гледна точка на Джънгкук

Излязох от училище, когато видях Анна от съседният клас. Реших, че е перфектния момент. Момента за да изпълня предизвикателството си. Преди около два месеца момчетата от компанията ми, ме предизвикаха да целуна Анна и да направя снимка като доказателство. Реших, че трябва да я опозная малко, за да мога да я целуна по- бързо и да се свършва, защото не ми е много приятно. Не мисля, че е много приятно да те целунат само заръди едно предизвикателство и после да те захвърлят, но не можех да откажа на момчетата защото ме заплашиха, че ако не направя това което ми кажат, щели да разпространят в даскалото, че съм модел. Не исках никой да знае за това, защото за мен не е много готино да те знае цялото училище като куклата на випуска, а и родителите ми още не знаят за това... Не съм им казал защото те смятат, че тази професия е за женската аудитория.