-Защото не можеш да ми казваш какво да правя. Не забравай, че сме женени не по наше желание.
-Аз..... Знам, но
-Няма, но Бо На. Да не би да си се влюбила в мен?
-Ким Техюнг знаеш, че аз никога не се влюбвам.
-ТОГАВА МЕ ОСТАВИ НАМИРА.
Той просто се о...
Събудих се едвам, едвам. Добре, че беше събота. Изправих се в седнало полужение на леглото ми. Чувствах се все едно ме е прегазил тир. Най-вероятно съм спала много до късно. Пресегнах се да си взема телефона. Беше 11 часа. Станах и се пооправих набързо. Облякох си това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше ми доста късо, но ми покриваше задника така, че..... Който междудругото още е насинен. Направих си лек грим все пак ако по-късно излизам да не се занимавам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Излязох от стаята ми пеейки. Както си танцувах по някакъв необясним начин се подхлъзнах и паднах по стълбите. Хммм....... А кой беше в началото на стълбите? ТЕХЬОНГ. Този човек постоянно се появява в най-лошия момент. Е и... какво? Ми как какво, разбира се, че баднах върху него и пак се озозвах в същата позиция като вчера. С малката разлика, че суитчера ми се беше набрал и дефакто бях по долни гащи върху неговите така прилепнали и тънки, летни шорти. Много се изнервих и седнах върху него. Почнах да му крещя: -Не разбирам как винаги се появяваш в такива моменти и как винаги се озоваваме в тази позиция. Просто си невъзмож...... -Ъмм.... Бо - прекъсна ме Тае колебливо. -Мм, да кажи-казах припряно -Ще може ли да станеш от мен-отговори ми той -Че защо?-очудих се аз -Ами малко ми е неудобно-целия се беше изчервил Чак тогава се осъзнах в каква позиция сме. Умрях от срам и почнах да го бутам към вратата нервейки се: -Божее, какъв си перверзник. Само за такива неща си мислиш. Махай се от къщата ми и другия път си донеси светена вода. -Ама аз.... Такова.... Не нарочно.- почна да се оправдава той, но вече бях затворила вратата пред носа му. Облегнах се на вратата и си промърморих: -Ахх,само неловки неща ми се случват с него....
