Completely settled

Част 5

Всички замлъкнаха. Чух как майката на Те подшушва на баща му:
-Колко е невъспитана. - обаче всички го чуха и тя се засрами.
В същия момент Техьонг взе парчето торта, която току що ни бяха сервирали и я заби в лицето ми. Мама се исмя ехидно и каза (уш тихо, но всички го чуха)
-А нашата дъщеря била невъзпитана. - Г-жа Ким почервеня цялата и погледна ядно Техьонг. Той се изнерви и изкрещя.
-КАКВО? Тя първа започна.
-Да, но не беше нарочно. - казах аз.
-И какво от това? Пак трябваше да ти го върна. - продължи да се заяждя.
-Защо се караме за това? Та семействата ни искат да ни женят, ти ми се дразниш от това.
-Всъщност като се замисля си права. - Каза той.
Погледнах родителите ни им казах спокойно(поне опитвах)
-Няма да се женим. Отказваме.
-Няма как да се оженим та ние не се обичаме, даже се мразим.-Проговори Те.
-Това не е ваше решение. А и с времето ще се влюбите. - отговори мама.
-Това няма как да стане.-вече не из- държах и почти изкрещях.
-Спрете се, ще се ожените и точка.-каза разярено тате.
-НЯМА ДА СЕ ОЖЕНИМ. НИ ЩЕ РЕШАВАМЕ, ОТНАСЯ СЕ ЗА НАС.-изкрещя Техьонг.
-ТЕХЬОНГ, СПРИ ВЕЧЕ ВЗЕХМЕ РЕШЕНИЕ И ЩЕ СЕ ОЖЕНИТЕ. -изкрещя бащата на Те.
Вече всички крещяха и бяхме на път да се избием. Дойде един сервитьор и ни помоли да си тръгнем понеже нарушаваме спокойствието на останалите.
Всички се изнесохме и останахме пред ресторанта. Семействата ни почнаха да се извиняват едни на други. А ние с Те се отделихме да поговорим.
-Виж Те аз не искам да се оженим. Не те обичам, а и сме само на 18 прекалено малки сме.-Казах аз.
-Знам, знам, но знаеш, че колкото и да се опитваме няма да се откажат. Затова ти предлагам да се съгласим, ще бъдем женени само по документи, а ние можем да имаме гаджета и сме съвсем свободни. Само ще живеем заедно.
Чудих се дали да се съглася.Просто ще живеем заедно и това е. Но все пак в една къща с Техьонг не е много добра идея. И все пак наще няма да се откажат, тогава ще се съглася.
-Добре, но гледай да не се влюбиш в мен.
-Хахаха аз да се влюбя в теб? Още първата седмица ще припадаш по мен.
-Хайде да се обзаложим. Който загуби ще пребие другия ииии......ще..... Му купи храна.
-Наистина? Храна? Божеее колко си странна.. - каза Те.
-Амиии храната ме прави щастлива.
-Добре съгласен съм. - съгласи се той.
Стигнахме си ръцете и после направихме обещание с кутре.
-Приготви се от сега за загуба. Аз в чудовища не се влюбвам. - почна да ми се  присмива.
Ядосах се и го ритнах в корема.
-А аз в гейчета. Женчо. - подхилнах се и тръгнах.
Качих се в колата и тръгнахме.
Прибрах се вкъщи и направо си легнах.
Беше дълъг ден.