1 глава

104 7 0
                                    

06:30

Дзън* дзън*дзън*(алармата на телефона ѝ звъни) 

Ей боже кой ме накара да си слагам алармата толкова рано...Забравих... Днес почваме даскало... Добре дано си допаднем с новия клас. 

(Някой отваря вратата на стаята) - Какооо...Бате ме гони... 

-Не виждате ли че се опитвам да спя... Нищо че алармата ми ме събуди.... Е явно няма да се спи.. 

Малко по-късно.. 07:00


Дано сега поне с моя късмет да не си изцапам униформата, защото не искам да мязам на прасето което попринцип съм... А ако се чудите как изглежда униформата

*Това на снимката не съм аз* Но това вече съм аз(говоря за долната снимка) 

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

*Това на снимката не съм аз* Но това вече съм аз(говоря за долната снимка) 

*Това на снимката не съм аз* Но това вече съм аз(говоря за долната снимка) 

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Попринцип живея и съм родена тук в Сеул, но по народност съм българка. 

Докато си говорихме времето мина неусетно и стигнах до училище. Лутах се много по коридорите понеже училището беше ново за мен... Но за моя радост намерих кабинетът по математика точно когато звънецът би.  Отворих леко вратата и госпожата ме подкани да се представя пред класа. Аз на един дъх казах"Здравейте казвам се Никол, на 17 години, родена съм в Сеул и живея от малка тук, но родителите ми са българи и затова не приличам на корейка". Всички ме гледаха с зяпнала уста. Не заради вида ми, а заради бързото ми говорене. Госпожата попита класа дали някой иска да ме разведе след часовете. Аз се зарадвах , защото едно момиче пожела, нищо че беше само едно... Беше толкова сладко. Изглеждаше така

Та след часовете тя ме разведе

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Та след часовете тя ме разведе.

-Искаш ли да се сприятелим?- попитах момичето. 

 - Да-любезно ѝ отговорих-но искам да те опозная... Искаш ли да отидем в парка? 

 - Защо не - и се запътихме натам. 

Няколко отекчителни минути по-късно... Стигнахме накрая .

- Е, как се казваш-попитах я аз. 

- Парк Джени-Тя все едно ми четеше мислите и ми отговори на другите въпроси без да ѝ ги задавам-17 Сеул брат-Парк Джимин. А ти имаш брат или сестра?

- Да и двете. Сестра ми се казва Анна-Мария, а брат ми -Боян. А и като спомена брат ти този който беше днес до мен ли е?

 - Ъм да...Но защо питаш? 

-Ами, защото... Защото аз... Аз го.... аз го... Аз го харесвам... НО НЕ МУ КАЗВАЙ ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ ЗАКОЛЯ. - При което тя се пукна от смях. - Хей не е смешно...

 - Добре де спирам.

 След което се прибрахме, защото стана късно. ~ След това влезнах в банята и естествено ми нарушиха спокойствието:-[ Известие от инстаграм? О БОЖЕ ДЖИМИН МЕ Е ПОСЛЕДВАЛ! 

Cool, sweet or bad?Where stories live. Discover now