Не мога да повярвам момчето на мечтите ми ме държи в ръцете си. Ощипах се няколко пъти и осъзнах, че не сънувам. То хубаво, че ме носеше, но на къде? Огледах се наоколо и видях, че Джени я няма. Тогава той ме погледна, но бързо аз си присвих очите за да не забележи, че вече съм в съзнание. Не знам защо може би ми беше приятно да ме носи... Докато размишлявах минахме по познат за мен коридор това беше къщата на Джени , но влязохме в непозната стая. Там явно беше спалнята на Джимин. Той ме преоблече с негови дрехи, защото моите бяха изцапани с кръв. Сигурно съм се ударила като припаднах. Той ме сложи да си легна. Той стоеше в края на леглото и ме гледаше с усмивка. Тогава "станах" и се огледах наоколо.
- Хей, по-добре ли си? Как се чувстваш? - попита той.
- Да добре съм, но къде сме? - питах аз.
- В нас.. -явно предположенията са ми били вярни-Не можех да те оставя на пода на болницата...
- А Джени? Къде е тя?
- Ами болеше я корема затова отиде при баба понеже майка ни я нямаше. ~ вече разбрах защо Джени го е извикала и си е тръгнала.~
- Е - каза той- искаш ли нещо?
- Да... Искам да поговорим за вчера. Нали не ме мразиш? - питах го някак.
- Не няма за какво...Всъщност.-прекъсна го мелодията на телефона му.. Звънеше му някакъв "Ви" понеже телефона на Джимин беше на шкафчето до мен аз му го подадох с нежелание.
- След малко се връщам. - аз му кимнах и излезе.
<Мислите на Никол>
Къв беше тоя, че да му звъни толкова късно. От къде на къде бе? Тъкмо Джимин щеше да ми каже нещо и го прекъснаха. Тц тц НАХАЛСТВО! И какво беше това "Всъщност аз"? Можеше да бъде всичко като" Всъщност аз не те мразя, аз те ненавиждам. " можеше да бъде и" Всъщност аз те харесвам. ", но това беше малко по-невероятно. Когато той се върна в стаята си на входната врата се звънна. Той изтича набързо до долу и видя че там стоят сестра му и баба му. Баба им придружаваше Джени и каза, че вече Джени вече е добре и можe да си стои в тях. Джени набързо се качи до стаята на брат си за да види Никол. Когато стигна до стаята тя леко открехна вратата за да види дали Никол спи. Като видя, че не спи се затича към нея и здравата я прегърна и двете се разплакаха... Познайте защо:-(. За родителите на Никол.
Г.Т. Никол
- Хей искаш ли днес да останеш у нас-попита ме Джени. Утре ще ти дам мои дрехи-каза тя с надежда.
-Вашите ще имат ли нещо напротив?-попитах я аз.
- На командировка са, а и няма да разберат.
- Ами значи добре,а и така ще бъде по-добре за мен. Г.Т Джимин
Малко по-рано
- Всъщност аз.. - и ме прекъснаха... кой друг освен Ви? - След малко се връщам-тя ми кимна в знак на съгласие и излязах в коридора. Вдигнах телефона.
- Ало, каза ли ѝ?-попита той.
- Ами щях ако не ме беше прекъснал.-гневно казах аз и затворих телефона.
Тъкмо влязох в стаята и някой звънна на входната врата. Помослих си"АБЕ ТИЯ ХОРА НЯМА ЛИ ДА МЕ ОСТАВЯТ ДА Ѝ КАЖА, ЧЕ..........следва продължение
