Добре де все пак му отворих...Обяснението му беше,че тя е бившата му,която още има чувства към нея и още му пише и му звъни.-Но аз нямам чувства към нея ,нито пък към Лий(сестрата на Тае)...
-Не съм обедена до колко е вярно това...Чух предостатъчно от разговора ви.
-Какво чу?-пита той със усмивка понеже знаеше коя част е чула, тя изимитира Лиса и Джимин си тръгна при което затвори вратата след себе си със смях .
<След половин час>
*Чат с Джимин*
Чим ви изпрати звукозапис(ще ви напиша какво се говори в звукозаписа понеже няма как да го чуете 😅)Звукозаписа:
Лиса:ОППА,ОБИЧАМ ТЕ!ВЪРНИ СЕ ПРИ МЕН!
Джимин:Не съм ти оппа и го знаеш...Не те обичам повече и мисля,че и двамата го знаем.
Лиса:Но-Джимин я прекъсна.-НЯМА НО ВСИЧКО СВЪРШИ ОСТАВИ МЕ...ОСТАВИ МЕН,СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ МИ!СТОЙ НАСТРАНА,ЯСНО?
Лиса:Но-пак не успя да довърши.
Джимин-ЯСНО?
Лиса:Ясно-каза тя хлипайки и Джимин затвори.
*Пак в чата им*
Джимин:Е как е?Още ли си падам по нея?
Никол:Джимин аз....
Джимин:Недей....просто остави видях до колко ми вярвяш
Никол:Извинявай
*seen 23:59*
Никол:Имаш право да ми се сърдиш
*seen*00:30
Никол:Като гледам и без да ти бях казвала щеше да се сърдиш
*seen*01:45
<В същото време при Джънгкук и Джени>
НЕУТРАЛ
Джънгкук беше прибрал Джени в неговата къща понеже тя заспа на партито и нямаше как да я прибере в тях,защото той нямаше ключове и си бе забравил телефона за да звънне на Джимин пък и така беше по-добре за него...
<На следващия ден>
Г.Т.Никол
Едва станах...Не успях да заспя...мислих как Джимин ме ненавижда,как не иска да ме гледа.Днес мисля да говоря с него на всяка цена...Облякох първото нещо ,което видях в гардероба:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Закусих и отидох към спирката.За мое щастие не чаках дълго и автобуса дойде навреме.Той беше пълен,но за мое щастие имаше едно свободно място.Дори и не видях до кого сядам.... това беше голяма грешка...Седнах до Юнги(човека който ме дразнеше и ми посягаше в предното училище).Понечих да стана ,но той ми дръпна ръката и ми прошепна в ухото:
-Те първа ще започваш да се притесняваш ...
-Това е последния път в който се срещаме с теб.
-Аз не мисля така...Впрочем какъв ни е първия час?
Тук щях да се гръмна .Защо най-големие гадняр на този свят учи при мен?В следващия момент видях , че вратите на автобуса ще се затворят и ще подминем спирката ми ,но за щастие в последния момент успях да се изплъзна между вратите.Побегнах...мисълта ,че Юнги е зад мен не е много приятна.Бегом стигнах за пет минути.Тръгнах да изкачвам ръба на стълбите когато по средата едно момиче ме блъсна и аз паднах назад и май си счупих ръката.Тогава Ви се притече на помощ и заедно отидохме при медицинската сестра за да ми превърже ръката.Когато бях готова оставих Тае понеже той почва часовете по-рано.Когато го оставих момичето от по-рано ме издърпа в килера на чистачите за да поговорим.Мислех ,че ще ми се извини ,но не беше така ....тя ме блъсна в стената с цяла сила и ми каза на висок тон
-ОСТАВИ ЧИМИ НАМИРА ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА !
-И откъде си толкова сигурна?
-По простата причина ,че знам:Аз съм неговата любов,а ти неговата играчка ...
-Не е вярно...
-Миличката тя помислила,че бед боя на училището ще се влюби в малка идиотка като теб ли?Явно имаш големи фантазии...
-И защо да ти вярвам?
-Защото можеш да ми имаш доверие...Все пак няма причина да ти го кажа ако не ме интерсува за теб все пак не искам да ти се разбие сърцето...
-Благодаря ти ,че ми отвори очите-и се разплаках и я прегърнах силно-А как се казваш?
