Пренебрегнати връзки(Спряна)

part 17: Мел и Хари се целунаха...

След три месеца:

Хари чакаше пред дома на Мел и Михаела по - голямата сестра вече 10 мин.

След като Мел излезе се качи веднага в колата на Хари и потеглиха към близкия град до техния за да отидат на фестивала на цветовете.

Skip time:

Вече пристигнали на фестивала влязоха в малка шатра за да вземат торбички с цветен прах.

Гледна точка Мел:

С Хари влязохме в малко магазинче и си взехме цветове.
После си оставихме раниците с резервните дрехи на някаква пейка и тръгнахме към една голяма поляна пълна с хора. Най - отпред имаше средна на възраст жена с къдрева кестенява коса на опашка която беше пред микрофон(жената не косата).
Все още не мога да повярвам, че съм тук на това красиво място на което си мечтаех като малка да намеря своята половинка.
Започнах да се оглеждам за да мога да запомня как изглежда цялото място защото едва ли ще ми се отвори възможност да дойда тук отново.
Изведнъж се загледах в една позната женска фигура. Казах на Хари, че ще се върна след малко, и тръгнах към фигурата.
Стигнах до въпросната жена или по точно момиче и я хванах за рамото и я обърнах...

Гледна точка Михаела:

Някой сложи ръка на рамото ми и ме обърна към себе си.
Точно в този момент ми се искаше да не бях идвала тук и да бях се закопала три метра под земята.
Как можеше от всички хора на света сестра ми да е тук и да не забравяме Хари който в последно време почна много да се сближава с нея.
Незнам какво ми стана, но просто като го видях малко по назад ми кипна и бутнах ръката на Мел и тръгнах към някаква шатра за сувенири и така тя ме изгуби от поглед, и по - добре така от колкото да ми вика защо съм дошла без разрешение и сама.

След двайсет минути чух, че някой говори на микрофон и излязох за да видя какво става и защо всички пищят като на заколение.
Тъкмо излязох и всичко стана в цветен прах, включително и аз самата. Не ми отне много време да осъзная какво става и извадих и моя син прах и хвърлях където ми падне.
Когато във въздуха нямаше вече прах погледнах към жената на микрофона. А тя каза:
- За таз годишния празник на цветовете сме ви подготвили малки предизвикателства, първото предизвикателство е да хванете за ръцете на човекът до вас.
- Така второто предизвикателство е да се погледнете в очите...така супер.
- И последното предизвикателство е да целунете този с който сте се хванали по бузата, а за по - екстремните, по устните.

Ето тук се разплаках. Видях как Мел и Хари се целунаха, и то не от онези детските за по една секунда, а от онези страстните който те изгарят ако ги получиш от този който обичаш.

Просто побягнах.
В този момент не ми пукаше, че цялата бях в цветен прах.
Исках просто да избягам от тук, от Мел, от Хари, просто от всичко и всички.
Бягах ли, бягах без дори да чувствам капка умора. И накрая стигнах до вкъщи(тук искам да припомня, че от къщата на сестрите и поляната където беше фестивалът има малко разстояние, но все пак е във съседен град). Влязох вътре и веднага се отправих към горния етаж където беше стаята ми.
Излегнах се на леглото ми, и почнах тихо да ридая. Изведнъж телефона ми звънна, и аз вдигнах.
- Ало, Миха искаш ли да излезем?
- А-ало, Мими м-може ли да дойдеш до нас?
- Какво става Миха?
- Ще ти разкажа като дойдеш.
- След 30мин. съм пред вас.
- Добре.
*******************************
602 думи...