Глава 1-ва:

3.4K 59 0
                                    

18 години по късно:

Синът на Гаред реши да се събере с приятелите си в един бар.

Ерик: -Е момчета, как сте? От отдавна не сме се виждали.

Сервитьорката дойде при тях и ги попита:

Сервитьорката: -Какво ще поискате момчета?
Ерик: -За мен обикновенното Мия.

Русокосото момче със сините очи погледна момичето и се усмихна.

Зейн: -За мен една бира.

Момчето с черна коса и кафеви очи.

Макс: -Обикновенното.

Момчето със червената коса и синьо-зелени очи.

Емил: -Едно хубаво червено вино.
Мия: -Друго искате ли?
Емил: -Не.
Мия: -Добре, след малко ще дойда.

Тя се отдалечи от тях.

Зейн: -Ем супер сме, брат ми.
Макс: -Момчета, вище онова маце там.

Ерик погледна към отсрещната маса и видя едно момиче с дълга до кръста черна коса и зелени очи, облечена с ярко червена рокля на рамената има дантелки. Момчето като я видя, реши да извика Мия и да почерпи момичето с питие. Той не ѝ знаеше името, но реши да разбере. Затова стана от масата на приятелите си и отиде при момичето.

Емил: -Братлета, какво му стана на Ерик. Все едно е омагьосан.
Макс: -Прав си.

Зачудиха се момчетата.

Ерик: -Здравейте госпожице...
Сара: -Госпожица Белини.
Ерик: Белини!?
Сара: Да. А вие сте?
Ерик: Ерик.
Сара: -Та какво търси младеж като вас в този бар.
Ерик: -По скоро аз трябва да питам вас.
Сара: -Баща ми е шеф на бара. Разбира се, че ще съм тук.
Ерик: -Е, радвам се госпожице Белини. Ако искате елате на масата на моите приятели.
Сара: -Не, благодаря.
Ерик: -Тогава на един танц.

Тя се усмихна и стана от масата с момчето. Там имаше място за танци и те отидоха да играят. След като се натанцуваха. Осемнадесет годишното момче отиде при приятелите си, а тя отиде на нейната си маса. Мия дойде при момчетата.

Ерик: -Мия, искам да почорпиш госпожица Белини.
Мия: -С какво?
Ерек: -Каквото пожелае.
Мия: -Добре.

Момичето отиде при чернокосото момиче.

Мия: -Ерек ми каза да ви взема поръчката. Той щял да плати.
Сара: -Добре. Бих искала една кола.
Мия: -Добре, след малко ще ви я донеса.

Сервитьорката след десет минути занесе колата.

Зейн: -К'во ти стана бе, брат ми?
Емил: -Ооо, омагьосания.
Макс: -Ти се върна.
Ерик: -Ко се халосвате. Разбира се, че ще се върна.

Той отпи от питието си и погледна към момичето.

Емил: -Е, как се казва.
Ерик: -Знам ѝ фамилията. Името не.
Макс: -Е, к'ва е фамилията.
Ерик: -Белини.

Каза Ерик и погледна приятелите си, а те го гледаха тъпо.

ОтмъщениетоOnde histórias criam vida. Descubra agora