Отмъщението

Глава 38-ма:

През това вреве Сара беше при Мими и Зейн и им казваше да си събират багажа. След това отиде и събуди Натали и Макс.

Сара: -Натали събуди се, събирайте си багажите, трябва да сме долу след някаде час.
Натали: -Добре, но защо?
Сара: -Не знам, Ерик ми каза да ви кажа.
Натали: -Добре.

Тя погледна объркано Макс, той от своя стряна си сви раменете, казвайки че не знае. След като русокосата каза на всички, тя отиде в тяхната стая, че да събере техния багаж. След час и половина всички бяха долу в хола със багажа си.

Браян: -Хайде да тръгваме. Само качете багажа в буса.

Те качиха багажа в буса и Ерик запали буса, всички се качиха и  той поткара към летището. Някаде към 13:00ч. Бяха на летището. Занесоха багажа да го проверят на скенерите и ги сложиха в самолета. Каза че има резервирани билети и ги пуснаха да влязат в самолета. Те седнаха на  местата си.

След като самолета спря, те потърсиха колата на паркинга, като я откриха се качиха и се запътиха към пещерата. Зейн караше колата, а Ерик от дясната му страна говорише по телефона.

#
Ерик: -Първо ще се оправя със ония простаци и идвам в болницата.
Нейтън: -Добре. Болницата е св."Марина"
Ерик: -Добре.
#

След като пристигнаха, Макс заведе момичетата в едно бунгало, но Сара искаше да излезе. Ерик през това време беше извикал момчета от лагера, които доведоха двамата предатели. 

Ерик: -Ех момчето ми, щеше да бъдеш добър мафиот.

Насочи пистолета си към него и натисна спусъка, чу изтрел, в този момент Сара успя да излезе навън и чу истрела и се стъписа. След това нявлезе в гората, за да разбере какво се случва.

Ерик: -Даниел. Предател и измамник. Имаш ли последни думи?
Даниел: -Да, не ме убивай, ще ти кажа кой ме накара да застрелям Ейдриан.
Ерик: -Казвай.

Той доближи пистолета до главата му и се подсмихна, а Сара наблюдаваше зад едно дърво.

Даниел: -Леонардо ме някара да се върна и да прострелям Ейдриан. За да се върнеш ти и да поиска дъщеря си от теб.
Ерик: -Аз не я откраднях, а я спасих и няма да я върна отново в онова имение.

Ерик натисна спусъка и се чу още един изтрел.

Ерик: -Момчета, погрижете се за тях. Някой друг, ако ме предаде, ще се случи същото с него.

Сара си запуши устата, за да не изкрещи и с насълзени очи нахлуха мисли, как баща ѝ и Ерик се сражават и накрая баща ѝ убива Ерик. Тя подскочи и някой я искара от мислите и.