Събудих се от алармата до мен, защо от алармата? Ами днес е денят в който съм на училище 😒. Станах и отидох в банята. Сега съм пред гардероба и де чудя кво да си облека, докато се чудех се сетих вчера, как кака ме изплаши понеже не се прибра на време😡.
~Ретроспекция~
Стоях в къщи и чаках кака да се прибере. Бях много притенена, защото беше почти 21:00 часа, а тя си идва в 20:30. Седнах на масата, за да ям. По едно време се чу отварянето на входната врата. Беше кака втурнах се да я прегръщам, но забелязах, че има нещо. -Како има ли ти нещо???!! -питах я. -Кики, седни и ще ти разкажа! -Ок. -седнах и тя ми разказа всичко. -Кики.... мисля, че го харесвам. -СЕРИОЗНО ЛИИИИ!!!? -Да. -СЯ СЯДАЙ ДА ЯДЕШ! -Ок, ок
~Край на ретроспекция ~
-Офф, ама ние сме с униформи, много съм зле. -Знам- стреснах се щом видях, че кака е в стаята. -Айди, че съм приготвила закуска. -Ок. -облякох се и изглеждах така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Слязох долу и кака, като ме видя се ококри. -Знам, пората е доста къса. -Не, не, уникална си, айде сядяй! -Ок. -наядох се и тръгнах към училище.
Учиището е яко! Сега първи час имам математика, направо супер 😒. Наложи се да питам едно момиче, къде се намира стаята. Тя ми каза, че е на четвъртия етаж, но не ми каза, коя е, защото бързаше. Качих се на четвъртия етаж и слава богу намерих стаята. Влязох и госпожата каза: -Деца, това е новата ви съученичка, моля представи се! -Здравейте, казвам се Кики на 15 г. съм от България, но със сестра ми се преместихме в Корея. -Добре, седни на там. -каза госпожата и посочи едно момче на третия чин изглежда ми много познат? Седнах до него изглежда така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
