hope world|•ys/one shot ✔️

странен, луд, психично болен... това бях аз за човечеството.
за всички аз бях просто едно изчадие само, защото бях по-различен.
защо? честно, дори и аз не знам как да го обясня, но ще се опитам.

в отражението на огледалото аз виждам не много високо, слабо, намръщено, тъжно, депресирано момче с ментово зелена коса

на външен вид изобщо не си приличаме.

дори лицата ни не си приличаха.
как тогава всеки път когато се погледна в огледалото не виждам себе си, а въпросното момче?

последният път, когато видях собственото си отражение в огледалото бе преди година.
тогава запоследно видях усмивката, очите, косата, лицето ми...

в началото бях изключително уплашен и потърсих съвет от семейство, приятели, познати... никой не пожела да ме разбере и изслуша.

"какво ти става, хосок?";" защо се държиш така?";"отиди на психолог и се прегледай!"

всички повтаряха само това, докато след около месец и половина аз не реших да избягам, и да се опитам да започна на чисто.

какво се случи? не можах да започна ново начало. не защото не можех, а защото не исках. защо?

не посмях да отида на психолог, защото реших, че ще ме пратят в някоя клиника за психично болни, а аз не съм такъв.

от гуангджу се преместих в сеул, само и само, за да избягам от всички онези 'приятели' , които ми повтаряха, че нещо не ми е наред.

още първата нощ, когато видях момчето аз го сънувах. какво се случи ли?
ами запознахме се, и се сприятелихме.
ние в действителност сме огромни противоположности, но точно това ни направи по-близки.

ако някога не съм вярвал в 'противоположностите се привличат' , то сега съм просто на 100% съгласен, че това е истина.

и така аз започнах всяка нощ да го сънувам.
не мислете, че това беше като онези депресарски еднообразни сънища.
във всеки сън ние се забавлявахме, опознавахме, разказвахме си различни смешни истории, вицове... по-щастлив не съм се чуствал.

кой е той? името му е мин юнги.
защо виждам него в огледалото? не знам, но вече не ми и пука особено.
той ме научи как да обичам себе си истински. как да се чуствам истински...

дори той не знае причината. просто се е събудил в моето тяло и там си заживял.
не помни нищо от истинския си живот и той също не е бил особено приятно изненадан от факта, че се е събудил в чуждо тяло.

според нас той е дух, който е изпратен в моето тяло, за да продължи живота си.

щастлив съм. много съм щастлив, че познавам юнги. и двамата сме странници, но по различен начин.
той просто ме разбира така както, дори аз самият не съм се разбирал някога.

с времето аз видях и веселата страна на юнги. не виждах само тъжното му отражение в огледалото, а виждах и забавния, грижовен, подкрепящ, щур юнги.

също така и с времето се научихме да си общуваме дори, когато съм буден.
бе трудно, но се справихме.
псувните му ми действаха като опора.

но дойде времето в което осъзнах, че се влюбвам.
толкова го обичах, че не можах да се сдържам. докато бях буден исках винаги да е до мен и да сме заедно.

и той изпитваше същите чуства към мен.
обичахме се...

но не ни стигаше това да можем да се докосваме само в моите сънища.
искахме постоянно да сме заедно, и ето я причината, поради която сега съм тук.

къде съм? легнал на студените плочки в банята, целият обвит в собствената си кръв.
с усмивка на лице, усещащ бавната, но близка смърт.

тя е близо. прекалено близо.

ето го и юнги махащ ми през светлия тунел.
прекрасен е... целият в бяло, ментовата му коса отразяваща се най-ярко през тунела, с ангелски крила...

той е тук.

-прекрасен, като една изкряща звезда! - прошепнах тихо на себе си, но явно не прекалено тихо.

-ти си повече от звезда, ти си моето слънце, а аз ще бъда твоята луна. - прошепна той в отговор.

-ти си моята любов, романтико.- отговорих вече готов да му се нахвърля и да го нацелувам.

-ще флиртуваме по-късно, сега имам изненада за теб. - каза той като ми подаде ръка, за да се изправя.
юнги ме поведе през тунела и когато стигнахме края пред мен се яви най-красивата гледка.

-кажи здравей на hope world!

the end

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[a/n]

ami purva istoria...nz kakvo drugo moga da kazha.
ako istoriata vi e haresala~Vote&Comment <3

[728 words]
{25.06.2019}