Какво съм Аз?

Глава 1

Сутрин е. Втори ден от новия ми живот. Вчера бях на церемонията по случай започването на новата учебна година и за моя голяма изненада всичко мина учудващо добре. Новата къща на родителите ми, вече петнадесета по ред, не е толкова зле. Със своята уникална старинност и тайнственост, тя може да те накара да се пренесеш в един нов свят. Двете си приличаме донякъде. Разликата е, че в мен се крият тайни дори за самата мен. А и, разбира се, не можех да се меря с годинките на къщата.... Гледката от стаята ми е направо уникална. Пейзажът, който се открива пред очите ми, когато отворя прозореца са върховете на вековна планина, очаровала ме със своята зеленина, пустош и нецивилизованост. И всичко това ме тегли все повече и повече към тази мистерия. С течение на времето разбирам, че мястото ми е сред дивото.

Е, независимо, че съм толкова специална,и аз като повечето деца не обичам да ставам рано за училище. Тази сутрин мама ме събужда с целувка. Трябва да се обличам и оправям. Не обичам да се контя и да прекарвам часове в избиране на тоалети. Обличам си дънки и семпла червена блуза, подчертаваща, черната ми като нощта, коса. Минавам през банята, за да изпълня нормалните за всеки човек хигиенични задължения. След това слизам долу в кухнята, за да закусвам. На масата са сервирани грижливо две чинийки с препечени филийки с масло и две чаши с горещ ментов чай - любимата ми закуска. Мама е седнала на един и ме очаква. Днес тате го няма.... Откакто съм на този живот, 15 години, на всяко едно пълнолуние той има извънредна работа в бара,чийто собственик е самият той. Вече съм сигурна, че той не е там в тези специални нощи, но не казвам на родителите си за моите терзания. Нека си мислят, че все още съм наивна и лесно могат да ме излъжат. Може би ако открия истината за татко, ще ми е по-лесно да открия коя съм всъщност.

Неосъзнавайки съм подпряла на касата на вратата към хола и се взирам в нищото повече от минута. Тогава мама ме стресна:

-Какво става, скъпа? Защо не сядаш на закуска?

Мама успя да ме изкара от мислите ми и аз подскачам.

-Нищо мамо... Просто си мислех за днешния ден в училище и дали съучениците ми ще ме харесат - отговарям аз неуверено и сядам на приготвеното място за мен.

-Спокойно, скъпа. Ти си невероятна и всеки, който не те харесва, не струва нищо пред теб. Ти си детето, което винаги съм мечтала да имам - усмихва се и ме погалва леко по бузата. Много скоро аз ще разбера причината, поради която съм толкова специална.