Какво съм Аз?

Глава 3

Докато пътуваме в колата, мама ми съобщава, че довечера ще имаме неочаквани гости:

-Няма да ти казвам кой ще е, защото иска да те изненада. Сигурна съм, че много ще ти хареса!

-Последният път каза така и за чая от годжи бери, който ми направи, за да може настинката да ми мине по-бързо – двете се засмиваме и гласовете ни, които са в много близки тоналности и често могат да бъдат объркани, се сливат в едно цяло.

-Този път съм уверена, че ще си приятно изненадана! А онзи плод не беше толкова лош, просто, просто ти не можа да го оцениш... - казва с тъжна нотка в гласа си мама.

-Колкото и да се опитваш да ме убеждаваш, аз още смятам, че ти се опита да ме убиеш... Това беше по-зле от отрова! – включвам радиото и се наслаждавам на една от любимите ми песни.

Мама продължава да гледа в пътя, след което изведнъж се засмива:

-Хей, какво? Толкова смешно ли нещо казах ? – на лицето ми се изписва един от любимите ми похвати – чиста неподправена ирония.

-Сякаш някога си опитвала отрова – засмива се Ариана Николаева, която винаги е готова да направи нещо смешно изречено от теб още по – смешно.

Бързо и неусетно стигаме до къщата ни в полите на Витоша. Слизам от колата, а мама ме последва до вратата на къщата.

-Имам малко работа и трябва да се върна в града и по-късно ще се дойда заедно с баща ти– поглежда ме строго. – Ако си гладна може да си вземеш нещо от масата, не пипай никаква друга храна, защото тя е специално приготвена за довечера. Довиждане!

Тя затваря вратата, а аз завъртам ключа, защото не живея в цивилизацията и трябва да съм предпазлива дори и през деня. Поне така са ме учили. В предишните къщи практикувахме по този начин.

Запътвам се към кухнята, където ме изненада това, че масата е цялата отрупана с различни вкусотии. Явно мама е решила да събере всичко, което не е за гостите на едно. Не съм по най-екстравагантните ястия и затова ще се задоволява с нещо просто... Като сандвич например... Докато си мия ръцете, през умът ми минава това колко обичам тишината и нямам търпение да спра водата, за да мога отново да се насладя на обстановката, която ме кара да мисля, да опознавам себе си, като по този начин намирам кътчета от душата си, за които дори не съм предполагала, че съществуват.