Невзрачен поглед и затихващ дъх. Стоманен ум , сега памучен , покварен от сладка пристрастеност , която преследва жаждата за едничкото чувство най-ламтяно от човека – щастието.
През меланхоличен взор леплив дим държи в прегръдка смъртоносна самата светлина и приглушава виделината й . Инстинкта да поддържа клепачите си вдигнати и пулса си – осезаем сега му се струваше несносен ,химеричен . Имаше ли порядък от борбата за глътка въздух след като утешителните слова на мрака му се чуваха толкова съблазнителни и песента на неволята – толкова прилягаща ?
След смъртта му се загуби и значението на всички сизифови усилия . Залезът поема сетния си дъх и Той открива мир в уюта на лъчите. Много имена погреба Той и отне душите на мнозина , неуспели да се оттърват от безпомощния повик на щастието, само защото не можаха да го чуят приживе.Какво би направил ти ако имаше шанса да спасиш някого от безвъзвратната разходка по последния лъч на залеза ?
YOU ARE READING
Залезе Човек
PoetryБяла поема за непридвидимата смърт на млад наркозависим . Осъзнатия и все пак глупав свят . Какво би сторил ти ако имаше възможността да спасиш някого от безвъзвратната разходка по последния лъч на залеза?
